[B]До Канбера[/B]

Ето, че дойде сутринта на 6 февруари - Деня на подписване на договора от Уайтанги (нещо като нашето Съединение - още не знам за какво става дума, но е важен ден, в който Великобритания и маорите са се разбрали как ще съжителстват в НЗ). Отидох на летището без никакви проблеми и се натоварих за Австралия. В Сидни беше лудница, всичките 35 имиграционните гишета работеха и имаше опашки. Аз бях писал, в картичката на влизане, че съм в Австралия по работа. Прелисти ми паспорта имиграционният и като видя щатската туристическа виза и печатите, нищо не каза и ми удари печат за добре дошъл. Следваше трансфер към вътрешен терминал - нали летя за Канбера да се видя с anita82 и да си извадя паспорт. Да, ама не - няма топла връзка между терминалите - чака се на огромна опашка в задушно и горещо помещение и периодично идват автобусчета, които натъпкват с хора и багаж и ги откарват до вътрешния терминал. Плувнал в пот най-накрая се качих на самолетчето - в толкоз малко не се бях возил - 2+2 седалки на ред и турбоджет (с перки). То по-голямо не трябва, защото столицата е на малко разстояние и е малка. Оказах се до една млада австралийска китайка дето не млъкна през целия път, ама нали и аз съм приказлив. Да не говорим, че й изядох банановия хляб. Малко закъсня самолетчето но Ани ме чакаше послушно на терминала. Даде ми сим карта за локален мобилен номер и отидохме за такси. Като не знаеш как работят такситата, гледаш да хванеш някое, от което слиза обикновен човек (не бизнесмен) и точно такова хванахме за нашето посолство. Стигнахме за 20тина минути. Посрещна ни Камен Куцаров - консулът, който според мен е още в 20те, много мил и услужлив. Снимахме ме, взе ми отпечатък. Всичко точно. Каза ми че до месец и половина горе долу стават нещата и ще ми прати паспорта в НЗ. (Вече го имам!!! На 11 март го получих с официалното име Ник. Да предупредя всички, които ме познават - българското ми галено име е "Ники" и очаквам така да продължат да се обръщат към мен!) И тъй като имахме около 5 ч на разположение с Ани, решихме да видим центъра на Канбера.
Ами какво да ви кажа, нищо особено, скъсахме се да ходим по пладнешката жега и стигнахме до парламента, който е отворен за посетители. Направиха ни безплатен тур, пошляхме се вътре, разгледахме картини, снимахме се под държавния флаг, ядохме в местната закусвалня и се отправихме в града уж да пием бира. То повечето кафенета и никаква бира или затворени заведения - отварящи от 11 до 2 на обед и след 6 вечерта. Направо като Кипър... Намерихме едно кафене и погледнахме в менюто, поне 4 вида бири. Отидохме да поръчаме, а барманът вика: Бира не продаваме. Моля? Пита ни откъде сме, а той се оказа ливанец - отиде и взе бира от съседно заведение, но някак си апокрифно. Жулнахме бирите с Ани, полафихме си още и се изпратихме на летището. Излитайки над Канбера ми направи впечатление сушата - всичко беше изсъхнало, а дърветата имаха стресиран пепеляво-зеленикав цвят. Леглата на реките бяха пресъхнали, само в средата се виждаше малко тревица зелена дето има все още някаква минимална влага.

[B]В Бризбън
[/B]В Бризбън пристигнах на домашен терминал и се бяхме уговорили Иван да ме чака на международния като кацне. Аз се забавих малко да взема билети за влака до града. Иван ме чакаше много изтормозен - за малко да го върнат обратно към НЗ. Нещо са се заяждали, ровили са му малката раничка. Той им обяснил, че ме чака мене и че имаме резервация за хотел, а те даже проверили дали наистина ще идвам в Бризбън. Успели да ме намерят в системата и се поуспокоили. Казах му да не се притеснява и нека ваканцията ни почне. Влакчето ни тръсна в центъра. Вече беше тъмно и минахме през един голям парк. Хотелът се оказа в ремонт. Навсякъде мирише на боя, а в следващите дни се тропаше, разнасяха се хладилници и т.н. Всяка вечер ядохме в хотела. Цените не бяха ужасни, а презентацията и вкусът на манджите бяха превъзходни. Единият от дните се разходихме по центъра - приятно местенце, возихме се и на тамошното виенско колело. Следващия ден по съвет на Ани посетихме Lone Park Koala Sanctuary да видим коали и кенгуру (и какви ли не други двуутробни). Последния ден преди да си заминем се срещнахме с Ravekitty (от алл.бг форумите), която живее там със семейството си от повече от 6 г. Мъжът й е в ИТ сферата и на мен и на Иван ни беше интересно да разберем малко повече за ситуацията с работата в ОЗ.
Равносметката е следната (може да съм малко консервативен в преценката си, но с това пътуване до ОЗ въобще не съм въодушевен да се местя от НЗ). Общо взето идеята е следната. Ако се гледат само числата на приход и разход в НЗ и ОЗ (без да се отчита курсовата разлика, защото тя няма значение - нали живееш, изкарваш и харчиш в една и съща държава). Какво се оказва - приходите ми в ОЗ ще са около 20% по-ниски (заплатата според мъжа на Рейвкити ще е около 55К), а разходите около 20% по-високи (за квартира и храна). Кел файда, че токът и интернетът са малко по-евтини. Да не говорим, че няма да мога да си позволя жилище, освен ако Иван не работи, а и тогава голяма част от дохода ще отива за жилището. Единственото предимство е по-голямата жега, която е и по-дълго време, но с тез наводнения последните години. И хората не са като в НЗ... Не знам, но оставам с впечатлението, че бих ходил на почивка в ОЗ, но не бих живял там. Прибирането беше безаварийно, само дето много закъсня самолета.