Това не предполагах, че ще доживея да го видя, но ето че се случи. На един китаец приятел, Седем (като числото) майка му преди три дни я хванали имиграционните да работи на черно. Седем я поканил да му погостува няколко месеца, че в Китай е пенсионерка и няма какво да прави. Явно и доскучало на жената, намерила някакъв китаец дето осигурява работна ръка за ферма с аспарагус и една сутрин докато Седем спял, майка му успешно заминала за фермата. Започнала да бере аспарагус в 7ч сутринта и след около половин час във фермата цъфнала имиграционна агентка. Няколко от работниците избягали, а нашата била хваната. Разпитали я какво прави, с какъв статут е и й връчили "Deportation Liability Notice" - уведомление за потенциална депортация.


В писмото ясно е описана процедурата по депортация и какви възможности има. Започва се с 14 дни, в които тя може да даде оневиняващо писмено обяснение или да подаде да остане по хуманитарни причини (един вид да поиска убежище). Това няма как да стане, защото никой не я преследва в Китай и няма пряка опасност за живота й там. Като минат 14 дни и няма обяснение или има неубедително такова й се връчва заповед да напусне страната. Оттам има 28 дни да обжалва пред имиграционен трибунал. Това може да се проточи доста време (на мен в САЩ ми отне близо 2 г, заради ловкост на адвоката, който все успяваше да отложи процеса). В крайна сметка, ако трябва да си заминеш след като си получил заповедта, нямаш право да се връщаш в страната 5г. Ако си депортиран принудително и НЗ ти е купила билет, тогава имаш и дълг към Короната (Мин. на финансите) и за да се върнеш като са изтекли 5те години, трябва да го погасиш. И последно, ако напуснеш за своя сметка в рамките на 14те дни, преди да си получил заповед за напускане, нямаш наказание от 5г. Единственото, което остава е документацията, че си си нарушил вече веднъж неимиграционния статут работейки, и това може да възпрепятства бъдещ опит за получаване на неимигрантска (туристическа) виза.


Мислихме да пишем обяснително писмо, в което да кажем, че тя е пенсионерка и е работила като касиерка цял живот (вярно е) и че не е за полева работа, а само е отишла да види за работа за сина си, Седем. Уви, оказва се, че никой от хората там от фермата не би свидетелствал да потвърди историята й. Дори и да се намери някой шансовете са много малки, а ако й заповядат да напусне, 5г забрана за влизане в НЗ са й в кърпа вързани. Така че най-добре е да си замине. Седем има жителство, а сестра му, която живее също в НЗ се надява скоро да получи. Ако и двамата имат жителство, могат да я поканят да дойде (условието е да няма деца, които живеят в същата страна като нея, което в момента е изпълнено). Ще се купува билет явно... А ние ще ядем скъпи аспарагуси.