Дойде и този момент в живота. Малко бавно, малко трудно, но ето че дойде. Ако живееш с човек почти 4 години и заедно притежавате къща от почти 3, имате планове за семейство с деца, това е най-логичното решение.


Интересно обаче е какво ще се прави с фамилните имена. Това се оказа най-непосредствената промяна от сключването на брак. Кой от двама ни да си смени името. Дали да вземем последните си имена и да ги съберем с тиренце, да запазим старите, или да сменим на името на партньора. Ами евентуално децата?


Оказа се, че в Нова Зеландия и това решение е уредено административно и е учудващо лесно: всичко зависи от английската правна система за сключване на брак. Изборът е твой кое фамилно име да използваш: собсвеното (моминското, или името преди брака), съчетание от собственото и на партньора, или на партньора. Решението е изцяло на човека. Само срещу брачното свидетелство можеш да смениш всеки един документ за самоличност, БЕЗ да ти се налага да сменяш легалното си име. В моя случай: остава ми Ник Георгиев, но ще си сменя паспорта на Ник Георгиев-Шу. Евентуално децата също ще имат фамилия Георгиев-Шу. По този начин няма да се налага да се дават обяснения на граници каква е роднинската ни връзка, ако пътуваме всички като семейство. Отново да кажа, смяната става само среюу брачното свидетелство и мога да имам шофьорска книжка Ник Георгиев, в банката и на работа да съм Ник Георгиев, а зад граница да съм Ник Георгиев-Шу (или ако много ми се прииска и Ник Шу само). Страшно удобно, нищо не струва допълнително, а решава сума възможни проблеми.


Самата процедура е лесна - подава се заявка за брак, насрочва се дата. Има частни отпразнуватели (хора, които извършват церемонията на посочено от двойката място) - няма нужда да се ходи в общината. Или може в общината, ако няма нужда от празненство.