Имахме по 4 нощувки във всеки от градовете Бризбън, Сидни, Мелбърн. Кацнахме в Австралия в Бризбън и излетяхме обратно от Мелбърн.
Комплименти за Малайзийски авиолинии - хубава и достатъчно храна, навременно тръгване и кацане, любезен персонал. По някаква причина не успяха от Истанбул да издадат бордна карта на жена ми за 2я полет, та се притеснявахме дали няма да закъснеем за 2я полет, но на летището в Куала Лумпур всичко беше добре организирано в зоната за трансфер. Оттук още започнаха добрите ни впечатления.
Пътуването (+ лашкането с автобус до Истанбул) е изморително, но ние си го представяхме още по-кошмарно. Децата се забавляваха с филми и игри на самолета, когато не спяха.
Още в самолета преди кацане раздават статистически карти за попълване, които съдържат и доста митнически и свързани с внасянето на забранени стоки въпроси. Жена ми не ги прие особено сериозно въпросите свързани с внасянето на храна, но добре че бях чел колко сериозно го вземат това и декларирахме 4-те сандвича от България и сусамените сладки от самолета...
Пристигнахме в Бризбън на 29 Август 8 вечерта, взехме си куфарите и хоп на опашката за паспортна проверка. Наредихме се на опашката за чужди паспорти и понеже бяхме много, излезе служител да приканва и НЗ, УК и УСА и те да преминат към гишетата за местни. След малко, пак докато още чакахме на опашката се появи митничар, който проверяваше дали са валидно-попълнени статистическите карти. Дойде нашият ред. Ние нямахме стикери с виза в паспортите и аз подадох и разпечатката с гранта от КО. Служителя въобще не погледна разпечатката, сканира паспортите - яво му цъфна на екрана какви сме, стана по-сериозен и започна да отбелязва нещо върху нашите статистически карти, заби ни печатите "имигрейшън ОЗ, бризбън, 29 ауг 13". Междувременно се появи една служителка зад гърба му и той посочи да минаваме и да спрем при нея, за да проверят отново моя паспорт. Междувременно се появи и втори служител който ми взе паспорта, а момичето започна да си говори с нас "дали сме ексайтед че пристигаме и дали вече имам работа" - аз не исках много да коментирам че сме само на екскурзия и казах че сме много развълнувани, но и уморени и че нямам работа още - не и хареса последния отговор, ама какво да направи. Появи се пак служителя с моя паспорт - всичко било наред, благодарности и хайде на митница.
Не знам дали защото активирахме ПР виза или пък защото си бяхме декларирали сандвичите, но ни спретнаха сериозна митническа и за карантина проверка. Четиримата ни наредиха на една линия с куфари и чанти помежду ни и пуснаха куче да души. То се спря последователно до 3-те ни ранички ръчен багаж - отделиха ги за преглед. Последва микро-интервю:
"сами ли си опаковахте багажа?" - да
"нали знаете че тези статистически карти са официални документи?" - да
"в коя раница точно държахте храната?" - "проверявай ги всички, помня ли - местили сме я"
Провериха раниците, взеха ни супер заразните сандвичи с български краставици (- честно, наистина бяха започнали да изглеждат заразно след 48 часа
) и хайде чао. Вече сме на австралийска земя.68 долара такси до къщата и 12 часа непробуден сън. В един голям мол наблизо имаше офиси на всички институции които ни трябваха - медикеър, банки и магазини за предплатени карти. Никакви проблеми, оправихме се за един следобед.
Първоначалното усещане е че Бризбън е леко семпъл за европейския вкус град, наистина. До някаква, но по-малка, степен мога да кажа същото и за другите градове където бяхме - Сидни и Мелбърн.
Обаче, Бризбън е сигурно и най-добре смазания град в който съм бил. Определено впечатлява това как се спазват правилата - ако напр. пише на автобусната спирка "подредете се тук", хората образуват колона и чакат да дойде автобуса. При качване всеки се поздравява с шофьора и му благодари на излизане, дори и от задна врата.
Отскочихме за ден до Голд коус - Сърфър'с парадайз. Страхотен плаж, пясък и всичко. Водата беше около 22 градуса - леко хладна за бг лято, но ние и без това пазехме децата а и беше червен флаг та се потопихме само до кръста и пристигна спасител на бъги да се кара.
В района на Бризбан зимното време е страхотно, чувал съм че е много топло през лятото.
Сидни е изключително красив, но едва ли има какво да добавя по това. Отскочихме и до Манли и малко поплажувахме, плавахме по река Парамата. На децата много им хареса един детски център който е част от Олипийския град.
През деня беше доста слънчево и приятно навън.
В Мелбърн най-после видяхме Кенгуру в зоологическа градина. Самият град има доста европейски дух и климата е малко "по южно-европейски" хладен през зимата
Улични музиканти, лайф пърформънси, страхотна пешеходна зона около реката.И в трите града новото строителство на къщи е изпълнено с дървени скелети. В Бризбън и външната облицовка е дървена, докато в С и М са със солидни фасади.
От събърба където бяхме отседнали до центъра на Бризбън транспорта беше перфектен. Няколко автобусни линии, пътуват често, точни. По подобие на метро, автобусите в центъра влизат в подземни тунели.
Стори ми се леко разочароваща организацията на транспорта в Сидни. Не само липсва метро, но и влаковете от събърбите са нарядко а и нерядко закъсняват. За 4 дни в Сидни имахме един закъснял влак с 30 мин. и една автобусна линия пропусна 2 последователни курса по 20 мин. всеки. Може ние да сме каръци. Доста от големите европейски градове са с по-добър транспорт от Сидни. Фериботите в залива са също част от градския транспорт, но се ползват и от туристи и странни птици като нас
Не успях да си съставя впечатление за транспорта в Мелбърн - по-малко се шляхме с обществен транспорт освен от/до летището, докъдето беше добре. И там липсва метро но в центъра има трамваи.
В централните части на градовете и други бизнес/офис, туристически квартали има безплатни шатъли което си е супер
Транспорта от и до летищата е доста скъп, затова зависи къде отивате но може да се окаже че е по-евтино с такси, особено ако сте повече от 2-ма. При нас в Сидни платихме за такси около 70 в 2-те посоки, а с влакове щеше да излезе 100 и при положение че за най-малкия не плащаме билети.
Като цяло за транспорта в Оз останах с впечатление че колата си е задължителна. Като че ли влаковете между градовете са бавни и нередовни, върху остаряла инфраструктура. Има върху какво да се инвестира. Май изборния план на Кевин ръд за високоскоростна линия Бризбън-Сидни–Канбера-Мелбърн не е била лишена от смисъл.
В тази връзка и като че ли толерантността към шофьорите в Оз е по-голяма от Европа - нито движението е толкова накъсано от безсмислени (когато наистина са безсмислени!) пешеходни зебри, ограничения и т.н., нито към цените на колите и горивото има прикачени безумни акцизи и какви ли не косвени и директни данъци.
След дълго чудене решихме да пътуваме между градовете със самолет - тайгър че са най-евтини. Имаме отлични впечатления от тях, може би с тази забележка че в Бризбън и Сидни местата им за чек-ин са доста скрити и трябва да се пита, а в Мелбърн ни стовариха в един хангар без стени, който бяха кръстили терминал
Предградията на Бризбън са изцяло населени от бели и подобните им производни хора, в центъра има китайци и чат-пат други.
Сидни е много смесен. В градския транспорт белите са малцинство, а някои квартали китайците направо могат да си ги анексират.
В Мелбърн като че ли емигрантите са по-разнообразни и белите доминират. Има и от нашенския регион - една баба сръбкиня така се умили като чу славянски да говорят децата, че тръгна да им пуска монети за детските колички.
Дали защото Австралия не е социална държава (не раздава пари току така) или защото имиграцията е контролирана, но усещането е че имигрантите там са добре интегрирани, работят и гледат да се развиват за разлика от повечето големи европейски градове където е пълно с "изтървани" квартали
Може и в Оз да има такива квартали, но не видяхме.Може да изглежда като избягване на директен отговор, но ми е трудно да кажа кой град ни хареса най-много - наистина всеки си е уникален и има предимства и недостатъци.
Тръгнахме си на 10 Септември от Мелбърн с хубаво усещане. Засега не сме решили кога и къде ще се пробваме да уседнем в Оз, но го обмисляме и може и да е по-скоро от първоначалните планове.
Има нещо което ме смущава в Австралия - не ми пречи директно, а просто ме смущава - и то е че като че ли в Европа "въздуха е по-свободен". Например в Европа мога да си купя бира и да я изпия в парка или на плажа без това да ме прави престъпник. Като си помисля отдавна не ми се е случвало, но искам избора да си е мой и прекомерни полицейщини не ме кефят! - явно реда си има цена...
Ако започна отзад-напред: не сме видели нищо в Австралия, което да ни притесни откъм сигурност (не знам дали това те е тревожило в Денвър). Не видяхме нито престъпност, нито прекалено много полицаи. Направи ми впечатление, че дори по големите магазини на изходите липсва охрана и мисля, че стоките дори не са маркирани и няма датчици (не съм сигурен за последното, може би някъде има)
И в трите града бяхме отседнали в къщи в жилищни райони. И трите стават.
На мен ми хареса Бризбън, но за мен там има по-малко работа а и големи жеги през лятото, а и не е евтин за живот.
Сидни е с по-постоянно приятен климат и много красив, но много скъп за живот и според мен с недобър транспорт - сигурно човек би бил ограничен да живее само в района където работи.
В Мелбърн определено зимата е кофти, и климата е много променлив през останалото време, но като че ли съотношението на възможности за работа и разходи за живот е най-оптимално.
Ако знам, че ще си намеря работа в Бризбън, сигурно бих тръгнал натам.
Жена ми предпочита Сидни, а обикновено жените печелят семейните войни.
Накрая сигурно ще отидем в Мелбърн защото е най-разумно
Jorje, при теб разбира се възможностите за работа са сигурно много по-различни.
И при нас е голям цирк като пътуваме
Пътуването не беше толкова кошмарно колкото очаквахме.
Много ми хареса как си усетил акцентите и съм съгласен с всичко казано. Дори е впечатляващо как за толкова кратко време сте успели да видите толкова неща, че чак да плажувате
Определено в тази част на света повечето неща са вкарано в коловози и дори се учудвам, че за къпане на черен флаг само са ви се скарали (защото е забранено, нали?
Аз лично обичам да си обяснявам повечето неща тук с теорията, че всичко се прави предимно за изкарване и спестяване на пари
Много са подвижни хората по тази част на света и като не им харесва нещо се местят където е по-добре
Очаквам с нетърпение да прочета за избора ви и последващата го авантюра! Весело!