Глава 4: (Българската следа в Шанхай)
Мина се доста време от последното ми писание за което се извинявам.
Продължавам нататък.
След по-малко от година в Хонг Конг разбрах, че дърво бе корен не вирее и трябва все пак да се установим в страна където човек може деца да отгледа, паспорт да вземе пък и да се пенсионира един ден.
Списъкът с eligible countries беше както следва (в ред на предпочитане):
1. Австралия
2. Нова Зеландия
3. Канада
Когато се явих на IELTS идеята ми беше за имиграция в Австралия. Какво ме отказа в полза на Нова Зеландия:
1. Тромава процедура (поне привидно) и високи такси. Особено неприятно ми се стори признаването на инженерната ми диплома от съсловната им организация.
2. През 2011 Австралия беше (и май още е) в дълбока криза в строителството, особено в инфраструкторното. За няколко месеца около 1000 стр. инженери останаха без работа. Имаме офис в 3 града там и директорът им ни дойде на гости в ХК да моли за работа.
3.Донякъде и споделеното от 3-4 мои колеги за австралийците: надути, ксенофоби и т.н. Тука дебело искам да подчертая, че личните ми впечатления от австралийците, с които съм работил, са само положителни.
Така се стигна до Нова Зеландия. Това са ключовите дати:
май 2012: IELTS
авг 2012: първо подаване на EIO 125 т.(защо са две ще обясня по-късно)
сеп 2012: промяна в EIO -> 145 т. и атвоматично изтегляне
ян 2013: изпращане на "пълен" пакет с документи в Шанхай
фев 2013: допълнително изпращане на полицейски сертификат от Хонг Конг
юни 2013: изпращане на предложение за работа от офиса ни в Оклънд
авг 2013: approved in principle
септ 2013: визи
Звучи като гладък процес, но както ще обясня по-долу ми костваше страно много нерви, писане на имейли до кого ли не, и не малко пари.
Но... едно по едно:
IELTS в Хонг Конг
Интересно, но цената беше по-ниска от в България въпреки че изпитът беше в 5 звезден хотел и наемът за залите сигурно е колкото наемът на НДК за месец (това предолагам е защото сме богата нация и може да си го позволим).
В залата бях единственият бял (кокейшън), ако не броим двама възчерни индийци.
Мина добре като изключим listening частта където се разсеях и изкарах 6,5
Свидетелство за съдимост (полицейски сертификат) от Хонг Конг: етап 1.
Тук работата става дебела. За една страна бе престъпност това се оказва много тежка процедура, която в крайна сметка ни забави с месец. За да ти извадяттакова свидетелство трябва имиграционният офицер да им напише писмо в което да се мотивира. "Офицерът" беше една глуповата китайка от НЗ консулството в Шанхай с изклюително лош английски която до последно се опъваше в ужаса си да не се изложи в Хонг Конг. Тука да доуточня че китайците комунисти се мразят с тия в Хонг Конг, говорят различен китайски и ползват различни йероглифи. Накрая оная фитка в Шанхай ме посъветва да подам без полицейски сертификат, пък после "ще видим".
Свидетелство за съдимостот Хонг Конг: етап 2 (смяна на фитките)
След като изпратихме всички документи без свидетелстовото за съдимост друга китайска фитка, но със същия китайско-английски радостно ни заяви че не можело така. Последва нова поредица от имейли като в крайна сметка честта на китайските комунисти беше запазена като се обадиха в посолството в Хонг Конг и ги помолиха те да напишат писмото. Щастливи отидохме на 23 етаж в полицейското, където ни взеха отпечатъци и 25 евро за услугата.
Ноариално зверени копия в Хонг Конг
Ами какво да кажа.... пак дебела работа. Нотариусите в Хонг Конг са едни дебели чичковци с костюми на Армани, които ти искат между 200 и 700 евро на станица за сертифициране на копия. Само копието на паспорта щеше да ми струва до 2800 ерво. Реших да скокна до България за по евтино. Преди това обаче разпитах бедните хорица из махалата и едно момче филипинче, което се е развеждало преди време и е минал по тоя път вика: отиваш под моста във Ван Чай и чукаш на металната на номер 2. Там общината има изнсено бюро с безплатни адвокатски и нотарилни услуги за бедни китайци като теб и мен.
Речено сторено. Като кулминация в процеса на копиране, ме накараха да застана върху един боядисан за целта кръг и тържествено да изчета клетва, че паспортът и другите документи са истински. Какво да правя, немотия. Накрая щастлив си заминах с безплатните копия
(следва продължение)