Глава 5 : ще бъде написана когато му дойде времето

... а сега докато съм със свежи впечателния:

Глава 6 (Канибали ли са маорите и колко струва кило кивита)

Искам да споделя с вас първите си впечатления от НЗ. Моля българите кореняк новозеландци да не ми се връзват: подчертавам че това са впечателния от само една седмица.
На 01 октомври 2013 жена ми аз отлетяхме от Хонг Конг на югоизток между два тайфуна в посока обетованата земя. От Хонг Конг заминахме с два куфара: с толкова колкото отидохме там преди 2 години и 2 месеца. Мои познати китайци ме изплашиха, че от Air New Zealand теглят стриктно багажа и даже ръчния багаж и много се заяждат, заради което решихме да летим с Cathay. Момчето на кантара макар и китаец се оказа човек и не се заяде с по единия килограм в повече на куфар както и 17" ни лаптопи в допълнение към ръчния багаж.
Полетът беше 'само' 11 часа (за сведение от Хонг Конг до Москва е 9:30 часа). Мотивира ме достатъчно да не пътувам до България в следващите две години.
в 13:00 местно време кацнахме на летище Оклънд.
Докато самолетът рулираше по пистата жена ми на майтап показа една постройка и каза "това ще да е летището". Еми вярно беше летището. Не бях сигурен че сме в НЗ обаче. Имаше бая листовки и реклами на китайски.
След стотици предупреждения да не се опитваме да внесем контрабанда банан или ябълка (за хероин не било толкова важно) успяхме да излезем на автобусната спирка до летището. Чакахме автобуса 20 мин и... шофьорът имаше честта да бъде първия маор видян от мен. Сещайки се за горката участ на Джеймс Кук плахо се натоварихме и отпрашихме през върволицата от дървени къщички. След 40 мин. пътуване се изтупахме в централната част на Оклънд до Храма на Баптистите (викат му Баптист барникъл). Хванаме такси (караше го един арабин), платихме 13 долара за има няма 2 километра. Намерихме си квартирата и се настанихме и разтовариме успешно. Взехме смелото решение да се разходим сред местните. Първи открития:
1) белите са процентно повече от колкото в хонг Конг
2) белите не са мнозинство също както и в Хонг Конг
Сега сериозно: изключително впечатление ми направи разнородния етнически състав, на човек му е трудно да се почувства чужденец.
Намерихме супермаркета, препоръчан ни от нашия хазяин.
Еми какво да кажа... скъпотия братче. С изключение на кашкавала. Купиме си цяло кило като невидели. Така или иначе при първото ни посещение хвръкнаха 107 долара. Чак след два дена Ники (форумния) ни заведе до един полулегален китайски супермаркет където поради някакви съмнителни причини плодовете и зеленчуците са на половин цена.
Благодарение на килото кашкавал оцеляхме и сега мога да споделя с вас преживяванията си както и да напиша следващата глава от нашата сага:

Глава 7 (Български новобранец в НЗ офис)
(следва продължение)...