Пристъп не песимизъм (дали пък не трябваше в Канада?)
Мисля е редно и честно да зачекна една тема, която до голяма степен не е дискутирана в този форум. Говорим си основно как да стигнем до бетовната земя, колко струва кашкавала и как да оцелеем през първите месеци.
Всеки сам определя приоритетие в живота си, но много не си дават сметка че един ден ще се пенсионират и тогава приоритетите може да са им по-различни.
Да мина на темата.
Как започна всичко:
Трима мои колеги англичани си заминават/заминаха обратно за Европа. Работили са в НЗ между 6 и 15 години. Питам едния: що си заминаваш и той ме втрещи: ами аз като строителен инженер не мога да си позволя да си купя къща в НЗ, особено Оклънд. Първо си поговорихме, после аз направих проучване за по-сигурно. каква е печалната истина:
1) 100м2 къща в Оклънд струва мин. 500 000 долара. Тук да подчертая, че става дума за квартал на 30+километра от центъра. Цени от 800-900 хил за по-централните части са оптимистични. В Ponsonby например 65 м2 къще беше продадено за 850 хил.
2) апартамент в Оклънд струва между 300 000 и 2 000 000. Долната граница е за 35-40м2 в копторите на Zest (ще напиша отделно в друго писание що е то Зест), а споменатата горна граница (всъщност горна граница няма) е за апартамент 150м2 (т.е. два български двустайни)
3) парцели по 600м2 тръгват от 300 000, но най-големия проблем е че парцели по принцип рядко се намират и то основно в дълбоката периферия. Пак като куриоз в Ponsonby 300м2 парцел на страшен баир го продадоха за 600 000 долара.
И това не е всичко! Предстои най-хубавата част:
Имам впечатления от десетина страни в Европа и Азия. Толкова ниска култура на строителство не съм виждал и не съм мислил че може да има в развита страна. ЕПК Люлин технологията е с един век напред пред масовия сграден фонд в НЗ. Мислите си че панелката ви в Младост 3 е шумна и студена. Елате в НЗ и бъдете горди че сте българи. ако сте още в БГ отидете на село и разгледайте курника на дядо си и най добре изкарайте няколко нощи през април в него за да се почуствате новозеландци. Къщите им са преустроени хамбари и градински навеси. За да нямало влага в къщите обикновено подоват конструкция е задигната и отдолу си вее. Дограмите са също тип 'подуха ми вятърко'. Стъклопакетите са изключителна рядкост. Конструкцията (в момента проектирам по техни норми) е примитивна и ненадежна. В апартаментните сгради нещата са малко по-добре от към носимоспособност и сеизмична осигуреност но новозеландския строител е надминал себе си да компенсира това: стените са буквално талашитени, като преградните стени нерядко са просто една плоскост 25мм. Често външните коридори са изнесени като метални пасарелки и съседите ви спокойно надничат във спалнята, като по-учтивите ви поздравяват. Отвън сградите изглеждат поддържани и солидни, но всъщност са един пълен боклук.
И това все още не е всичко!
Ще си купите да кажем къща. При местния климат тя изисква много поддръжка. Да ама една бака с боя струва 100 долара. Оня ден имаше дебат по телевизията защо били толкова скъпи стр. материали тука (с 30% повече от австралия и си мисля че това е доста занижено). един тъпунгел строител почна да се обяснява че тука всичко било много качествено та затова. Думата 'мафия' и 'картел' са табу. Домакинската техника също е на безбожни цени при това кучи марки.
Замислих е за бъдещето.
Вариант А:
Хващам се на въдицата и почвам да изплащам курник за половин милион. тука да добавя че банките по закон изисикват 20% самофинасиране т.е. първо трябва да спестите едни 100 хилки. Мръзна в курника, защото поради ипотеката не мога да си позволя смяна на дограмите и топлоизолация. Някъде на 65 годишна възраст го изплащам след което още 5 спестявам за топлоизолация, но на 70 години всичко ми е ОК и: кеф!
Вариант В:
Живея си под наем. Парите стигат чат пат. Пак мръзна, но горя ток по-смело. Пенсионирам се с 1100 долара от държавата плюс 6% от месечната заплата от кивисейвъра. За лесна сметка да кажем взимам 5000 долара на месец и ще живея като пенсионер половината от работеното време т.е. още доход 6%х2х5000=600 долара отгоре на месец. Общо 1700 долара. Да де ама за боклука дето живея в момента плащам 1800. ако сме двамата с жена ми ще се оправим, ама сам....
Вариант С:
Взимам си парите от кивисейвъра и се връщам в БГ. Взимам си козичка и я пазя от циганските набези. Козето мляко ме държи здрав т.е. нямам досег със здравеопазването.
Вие какво ще ми препоръчате?
Сашо, личеше си още от първия постинг от НЗ че си леко разочарован... Аз лично бих си дал повече време да ми хареса в НЗ като междувременно се въздържам от благоустрояване на курници Винаги може да напуснеш работа и да си тръгнеш, предполагам и жена ти (ако вече работи). За деца не си споменавал, а заради училището с тях е по-сложно. Абсолютно е възможно и да ти хареса след известно време - нямам предвид да свикнеш, а истински да ти хареса ако моментните ти разочарования се дължат на това че си си го представял по-иначе и трябва да се пренастроиш.
Предполагам че проблема с високите цени на жилища е по-скоро или заради административни ограничения, или заради неработещ пазар а не заради мафия или картелиране - с това малко и разпокъсано население разнообразието, обмена и циркулацията сигурно са далеч от оптимални нива (може и да греша)
Аз имах подобни наблюдения като дойдох в НЗ, но като попих малко от Новозеландския позитивизъм и видях, че действа като българската неволя
Ела в Уелингтън
Виждам че Сашо и бил неприятно "изненадан" от пазара на недвижими имоти в НЗ. Както и от някои други работи.
Ние, понеже се опитваме да се подготвим предварително за всичко, ровим из нета и четем какво споделят другите, които вече са минали по пътя на емигранта.
В този ред на мисли искам да предоставя един линк към статия, която е една от причините да решим къде точно да се насочим за емиграция. Много е интересно писанието, както и коментарите към него. Предоставям ви го за да се запознаете със съдържанието му:
Доста силно мога да кажа че ми повлиа тази "статия" когато още се ориентирахме в ситуацията с емиграцията.... чел съм поста няколко пъти оттогава и все се сещам от време на време за него, когато съм в момент в който се чудя защо избрахме Австралия, а не "последния земен рай". Ние сме страхотни любители на зеленината и прородата, планините и земята... но... има и други важни фактори
Това е писано през 2008 година, преди 6 години, предполагам че важи в пълна сила и сега, колегите които са там могат да кажат само
Поздрави