1. Пролог
Началото на всяка трагедия е на пръв поглед невинно събите, което води до непредвидими и в същото време непредотваратими събития:
1) Ахил се събужда с тежък махмурлук само за да разбере, че Хризеида е при Агамемнон, а до него спи само по сандали Патрокъл
2) Едип мамата си тракал
3) Макбет отива по нужда в гората и вижда три брадати лелки да готвят шкембе чорба
4) Екипажът на космическия кораб "Ностромо" е неочаквано събуден от новините по радио "Хоризонт"
5) Френски командоси кротко се приземяват в Коиловска люцерна
6) Високоинтелегентен и изумително красив български инженер започва работа в Нова Зеландия
И след това става мазало...
2. Невинно начало
2.1. Кратък увод
Не очаквам от читателите на сий форум да са чели подробно предишните ми писания та затова накратко ще опиша по-долу професионалния си живот:
(1) 2002-2007: работа за различни чорбаджии в България, включително баш-чорбаджията на републиката Цоло Вутов.
(2) 2007-2011: работа като ронин (самурай без господар) в собствената си фирма
(3) 2011-2013: работа в Хонг Конг (и Макао) като Principal Engineer по проекти за по 2-3 млрд $ (от ония дето ги дават по Дискавъри)
(4) 2013-2015: работа в Нова Зеландия като Associate/Principal Engineer. За този период ще пиша по-подробно.
Мислех си, че след (3) нищо не може да ме изненада. Впоследствие се оказа че Нова Зеландия ще бъде най-голямото ми професионално предизвикателство. Little did I know of the horrors that were in store for me there...
2.2 . От остров с китайци на друг остров пак с китайци
При преместването си от Хонг Конг успях да запазя позициите си във фирмата. Може би трябва да обясня че работих в най голямита инженерна фирма в света с офиси в Хонг Конг и НЗ (нещо като Макдоналдс ама има инженери да мият марулите). По приницип позицията ми бе доста висока и общо взето добре платена.
Пъврият шок при преместването ми бяха следните две подробности от договора:
- заплатата ми беше с 15-20% по ниска от тази в Хонг Конг
- в договора ми пишеше: "You may be required from time to time to work reasonable additional hours without additional pay"
Подписах. Викам кво толкоз, живота в НЗ бил евтин, казват, пък и заплатата ми в топ 5% според местната статиситка. В последствие се оказа че парите, които може да спестяваме в Нова Зеландия средно годишно са два пъти по малко от Хонг Конг. И това при положение че не спирахме да пътуваме из цяла Азия докато бяхме в Хонг Конг.
3. Фирмата
Офисът ни в Оклънд е около 350 души на три етажа. В Нова Зеландия са малко вманиачени на тема егалитарност (демек равенство) и поради това нямаме кабинети, всичко е едно голямо отворено пространство и баш-директора седи сред народонаселението. Това не му пречи да си прибира бонусите, да хаоди на "обучение" в Мелбърн точно за ръгби мача и да си спретват партита само за шефове в работно време. Гледаме ги как поркат докато ние бачкаме. Остатъците от храната ги дават на нас да ги доизяждаме. Преди време бяха изкарали един недоизгризан пушен свински бут. От ордьоврите им получвам киселини в стомаха та не ги закачам. Вино също остава много. Не знам защо но новозеландците основно смучат бира като изоглавени и не пият вино .
Във фирмата има строга йерархия. Ясно е кой на кого рапортува. В началото на годината всеки един служител трябва официално да заяви своите 5 бизнес цели за годината. После на всеки 2 месеца се извършва т.нар. performance review когато шефът ти радостно почва да ти мели сол на главата че не си постигнал 'growth'. Фирмата ни е вманиачена на тема 'growth'. Аз имам едно малко така... фройдистко обяснение, ама ще го запазя за себе си.Тая дума се повтаря по 23 пъти на партийно събрание и я има даже като стен-агитация над писуарите и в кабинките на нужниците. Като затвориш вратичката на кабинката и седнеш с блажено изражение, точно на нивото на очите ти изплува: "Have you managed to achieve growth in Y2014?" и има нарисувана лейка която полива посев.
Викам, сега ще ви оправя растежа аз. На поредното партийно-фирмено събрание по време на агит-проп частта вдигам ръка и викам: "Стен-газетата в кенефа е out-of-date. Споменатата година е 2014 а вече е 2015." Ония ме взеха насериозно и протоколчика си го записа. Мен не знам защо в Нова Зеландия ме взимат много насериозно, всички освен жена ми. Смениха плаката в нужниците с интруктаж за "yoga stretching".
На следващото събрание по време на "Безопасност и здраве" вдигам ръка и викам: "Стен-газетата в кенефа представлява "health and safety issue". Представете си че някой започне да прави упражненията в кабинката - ще си зачекне китката, много е тясно." Те ми благодариха и смениха плаката с призив да се купуват кексчета за благотворителни цели. Сега всеки във фирмата като види кексче се сеща за тоалетна.
Викат не се бачкало много в Нова Зеландия. Даже работели били полулегнали, толкоз ги мързяло. Да бе!
Работил съм в следните страни: България, Великобритания, Китай и Нова Зеландия. От тези четири места без съмнение най-тежко и натоварено ми е било в Нова Зеландия. В нашата фирма поне има изградена отвратителна система за тормоз и контрол. В началото на всеки проект на всички участници се съобщава колко е бюджета и колко часа има всеки да работи до успешно завършване. Това в пълна противоположност с опита ми от България където контрактната сума е най-свято пазена тайна. Всеки писмено потвърждава, че няма възражения (ако имаш възражения ги излагаш писмено, но все едно да възразиш на мичмана в казармата, че не искаш да миеш кенефи). В края на деня всеки един служител на фирмата попълва т.нар. timesheet където подробно се описва по кой-проект колко часа е работено като това автоматично започва да начислява разход към съответния проект . Как работи системата: от една страна се следи колко си натоварен по записаните проектни часове и гледат да си с 95% зает; ако обаче почнеш да пишеш много часове по един проект това може да доведе до преразход и веднага мениджъра ти иска сметка (писмени обяснения). Проблемът е че по-принцип бюджетите се изчисляват с оптимистично заложени часове, защото иначе няма да ни възложат проекта изобщо. Почти винаги се стига до преразход при което започват да те разследват (без майтап така му казават), да ти четат имейлите и да те викат на разговори в тихи стаички. Единствения изход е да работиш извънредно и тайно за да можеш да свършиш работата без да товариш бюджета. Така се достига до състояние в което бачкаш по 10 часа на ден а не можеш да се похвалиш с това. Имам колеги които си взимат платена отпуска, а идват да работят. Нещата са още по зле ако си на по висока позиция като моята. Тогава ти търсят сметка за часовете на още 5-6 маймуни по клона.
В такава работна среда кариерното развитие на един човек неимоверно достига до т.нар. "burnout". Това заслужава по-подробно обяснение.
Когато започнах работа в НЗ имах тренировъчен курс по това как да отличим колегите в процес на бърнаут с цел своевременното им залавяне и обезвреждане. Симптомите са много, но най масовите са: прблеми със съня, проблеми с паметта, значително намаляване на ефективността, проблеми с дишане и сърдечен ритъм, агресия и т.н. В по тежки случаи има хора които не могат да излязат от къщи в продължение на година. Има и самоубийства.
Фирмата предлага безплатни консултации с психолог при индикации на бърнаут, които почти винаги завършват с един трилитров буркан с транквиланти. След като рупаш хапове още една-две години най-често стигаш до инсулт или инфаркт. Но фирмата и за това е помислила. Има застраховка в пакета бонуси, която ти плаща 85% от заплатата в следващите 3 години ако си incapacitated.
Аз в началото още се усетих и реших да не се давам лесно и да се боря с демона със всички сили. Започнах да ходя на фитнес 3 седмично и да плувам по 1.2км в басейна. Освен това всяка вечер удрям със салатката по 50г. ракийка (френски коняк т.е. щото това е най-близко тука до ракия). Събота си готвя шкембе чорба с повечко чесън.
Оказа се че това има положителни странични ефекти. Първо, никога не съм бил в такава физическа форма. Даже колегите ме питат дали взимам стероиди, толко станах як. Викам, не бе, ям карантия от китайския магазин. Ама ония не знаят, че карантията се яде и не ми вярват. Освен това станах майстор на шкембето. Правя го с мляко и брашно.
Колкото и да се борих с демона обаче накрая не ми останаха сили. След 2 години и 3 месеца изборът беше между следните две лекарства: диазепам или fukitol. Избрах второто.
Като щастливо стечение на обстоятелствата жена ми най-сетне си намери работа след 6 месеца търсене.
И така се стигна до следващата точка:
4. Оставка
Изобщо не ме питаха защо. Явно ми е личало. Дадох им 4 седмичното предизвестие което изтичаше точно преди Коледа (23 декември). Това разбира се избщо не е събитие при нас. Текучеството е около 15-20% годишно.
Голямата драма настана когато ме питаха къде ще работя след това. Викам ми няма да работя, ще си почина малко. В този момент всички ме изгледаха с комбинация от ужас и недоверие. Тука всеки е затънал със заеми и ипотеки и мисълта че някой може да има спестявания е еретична. Не ми повярваха съответно след което почнаха слуховете. Даже един ме спря в коридора и изсъска: "Кажи истината!".
Направиха ми изпращане със същите ордьоври от които получавам киселини. Дадоха ми картичка. Аз си изчистих бюрото и затворих тази тъмна страница от моята кариера.
Аз паднах, друг ще ме замести-
Какво тук значи някаква си личност.
Но в бурята ще бъдем с теб, Работодателю мой,
Защото се обичахме!
5. Епилог
Сега бавно се възстановявам. Направих си списък с нещата които отдавна съм искал да направя но не съм имал време:
1) да възстановя знанията си по немски език
2) да овладея десетопръсната ситема (даже тафих една клавиатура от офиса)
3) да пробвам с мъж
Бай дъ уей и аз бях впечатлен от твоите спомени от казармата.
Дълго мислех какво да ти отговоря така, че да не се обидиш, но и да обясня, че не съм съгласна.
Имам една лоша новина за теб: никъде по света няма да си щастлив. Докато си концентриран към това да мразиш, мрънкаш и да се оплакваш от това, което нямаш и не ти харесва, все така ще бъде. Имам чувството, че влагаш толкова много енергия в този твой негативизъм, че ако половината от тази енергия я вложиш в това да се насладиш на това което имаш или я насочиш към безспорния талант, който имаш... живота ти ще се преобърне.
Какво ти е бе Сашо? По всеобщото мнение на съфорумците си супер умен, роден си бял в сравнително бяла държава, където притежаваш правото на избор. Само като си помислиш, че можеше да си циганин роден в гетото, който дори не е чувал за Нова Зеландия, или пък можеше да си чернокож в ЮАР или Нигерия и безброй много примери има за гладуващи, болни и ограничени хора, на които им е отнето правото на избор или нямат достатъчно умствен багаж, за да изпъкнат от тълпата и постигнат някакъв просперитет.
Цени си здравето, семейството и всеки ден от живота, зашото всъчност макар и да не го осъзнаваш изглежда да си един доста голям късметлич на фона на всички хора по света.
Скоро четох една книга: Поръчки към вселената. Не си падам много по подобен род литература, но ми беше препоръчана, кратка е и лесно се чете, та препоръчвам я и на теб, както и на всички приятели, близки, съфорумци и т.н. Накратко поуката от книгата: всместо да се съсредоточаваш към това което не ти харесва, не искаш или не зависи от теб, насочи вниманието и мислите си към това което цениш, хубавото което имаш и това което искаш да постигнеш.
Много ми харесва как пишеш, много се смея всеки път, но след като прочета статията ти някак се натъжавам.
Сега така и така имаш свободно време, помисли си добре какво искаш, къде ти е било най-хубаво, за какво мечтаеш, какво те прави щастлив, а това което не го искаш и не ти харесва, просто го прогони от съзнанието си.
Най-хубавите неща на света са безплатни: слънцето, въздуха, любовта, правото на избор, живот, щастие...
Пожелавам ти успех от все сърце
Мисля не съм обяснил добре защо пиша блогстатиите си. Определено не за да покажа колко 'мразя и мрънкам'. Всъщност мразещите и мрънкащите си стоят в България. На тях им е виновна държавата, семейството, комунистите и Русия и не правят нищо за да променят положението си.
Моето лично усещане е много по-различно, и общо взето го споделям само отчасти.
С тези статии се опитвам да покажа една различна гледна точка и малко факти за Нова Зеландия. Гледните точки на Ники и най-вече Мустакар са ведри и положителни, в което няма нищо лошо. Обаче в НЗ има и лошо (съвсем естествено) и когато някой реши да пропътува 20 0000 км е добре да знае.
Какво съм искал да кажа тука:
1) не е вярно че се работи "по-леко" в НЗ какато масов се тиражира. Това не е само мое впечатление, но предпочитам да пиша само от първо лице.
2) има проблем с намиране на работа на някои специалности. Архитекти например или даже строителни работници.
3) Корпоративната култура в НЗ не много по-различна от останалия свят.
4) Доходите в НЗ са по принцип по-ниски от останалите РАЗВИТИ страни,
Относно моето виждане за НЗ и бъдещето си.
Като цяло съм в мир със себе си. Мисля имам реалистичен поглед върху ситуацията. Не се хващам да плащам 1 млн ипотека за бунгало. Не си правя илюзии за велика кариера в НЗ. Спестяваме пари и трупаме проефесионален опит. Идеята е да изкараме още 2,5 години и да вземем паспорти. После.. ще видим.