Оценка на шансовете на Стефан и Албена

[Стефан]

Здравейте банда,

искам да раздвижа моята тема и да споделя с вас една много малка част от това, което се случи с мен в НЗ. Предварително се извинявам, че може да не е в духа на форума, т.е. едва ли ще бъде от кой знае каква полза за хората, които се подготвят да сбъднат мечтата си.

И така... какво се случи?! В интерес на истината, нямам отговор на този въпрос. Не искам да влизам в кой знае какви детайли, защото все още не съм сигурен, че разбирам какво се случи, даже смятам, че напълно не разбирам. Чисто фактологично...

1 - Получаване на job offer + visa
2 - Стартиране на подготовка, напускане на работа и сбогуване с близките. Тук беше първият шамар в лицето за мен. И двете се оказаха много ама много по-трудни от това, което очаквах. Буквално изпаднах в депресия, от която така и не излязох. Дните до тръгването ми бяха пълно нещастие... мислех само за това и бях наистина нещастен. Отидох на IELTS, и вместо да съм притеснен преди изпита, аз бях нещастен, взех го, но... бях доста равнодушен.
3 - Нямахме никакво време за подготовка, не успях да продам колата, не успяхме да дадем апартамента ни под наем, дори не успяхме да си приготвим багажа. Бяхме много ама много хаотични.
4 - Полетът беше труден с две деца, това наля още стрес в чашата. Първите дни в НЗ бяха от сутрин до вечер дъждовни. Не можех да спя, дали заради часовата разлика или заради депресията, в която бях влязъл, просто не знам...
5 - Децата плачеха за бабите си поне по няколко пъти на ден, което беше поредният пирон в ковчега. Бях в абсолютен емоционален амок. Нощта преди да започна работа отново не спах и реших, че няма да започна работа и ще се върнем в БГ. Това беше 5-6 дена след като бяхме кацнали. Казано - сторено, след още няколко дена летяхме за БГ.

Искам да отворя няколко скоби. Първо, нокига през живота си не съм правил опит за емиграция. Второ, жена ми беше невероятна и ме подкрепяше през цялото време, т.е. аз бях този, който обърна колата.

Минаха повече от три месеца откогато се върнахме. Започвам лека по-лека да се свестявам и да разбирам какво ми се случи (на най-базово ниво). Дори мисля да ходя на психолог, за да се опитам да стигна до дъното на нещата, но ето и първите ми изводи:

1 - През последните 6 години бях тотално концентриран в техническата част на емиграцията - знания, език и документи. Там се справихме фантастично, успяхме да вземем виза в момент, когато буквално една шепа хора можеха. Тук идва лошата част, тотално подцених емоционалната част, бях тотално неподготвен. Изобщо не съм разбирал колко ще ми коства тръгването от БГ и оставянето на живота, който имам (във всичките му аспекти).
2 - В последните дни започнах да разбирам, че освен емоционалната част съм подценил и частта със страха. Мисля, че тотално се панирах. Как ще се справим, ако трябва да ходим на доктори, а дори нямаме кола?! Как ще намерим подходящи у-ща за децата?! Как ще си намерим свястна квартира?! Дали ще вземем следващата виза, която ни беше необходима!? И много, много още. Поради това, че времето беше много кратко за подготовка, не успяхме да направим много неща, които трябваше да направим като подготовка...
И така... както можете да видите, опитът ни за емиграция беше пълен крах (заради мен). Надявам се в следващите няколко месеца да успя да си дам отговори на въпросите, които стоят отворени.
Благодаря, че ме подкрепяхте и ми давахте съвети през цялото време. Ще ви бъда благодарен, ако споделите мнението си по горното. Ясно е, че всеки човек е различен и има негово собствено усещане за света, но би било прекрасно, ако може да причупите моето преживяване брез вашата призма.

[benitabeni]

Здрасти Стефан,

Две неща от мен, Айде три 😊

Не се обвинявай. Няма смисъл. Съсредоточи се върху факта, че така е трябвало да стане. Опит за цял живот, от който може да имаш само полза.

причината поради, която не се е получило от моя гледна точна на написаното от теб е - ти не си искал да заминаваш. Дълбоко в теб си знаел, че не искаш.

И последно - щом имате съпорт група (роднини и приятели), ще е много по-лесно са се върнете пак.

Успех с всичко и горе главата, нищо кой знае какво не е станало. Може да помагаш със своя опит на бъдещи ентусиасти 😊

[sipirumi]

Много сериозно си приел нещата и си се гипсирал. Нищо не се губи в живота. Нищо не си загубил с този опит, нито пък е провал. Като минала по този път да дам непоискан съвет - дишай дълбоко и често, като задълбаеш в мисли и самообвинения се побутвай в друга посока нарочно, защото депресията съпроводена с криза на средната възраст няма да е фън. Животът е да се живее, давай по-леко и отгоре - няма полза от дълбоки самоанализи и терзания. Нали знаеш че като мине нещо, после хиляда други изходи намираме. А истината е че е само един - този който сме избрали на момента.

[Стефан]

Здравей bemitabeni, благодаря ти Гравитирам около това, че наистина е трябвало така да стане, колкото и да ми струваше и да беше съпроводено с много неприятни моменти. Да, наистина има съпорт група около мен и сега се опитвам да спра свободното падане и да си стъпя на краката.

Руми, много точно си описала състояните, в което съм от няколко месеца, точно дълбока самоанализа и криза на средната възраст. Освен всички негативни емоции, които ми донесе ходенето до НЗ, така също получих брутален wake-up call. Хубавото е, че някак си излязох от един зимен сън в който много години съм спал, но сега ми е трудно да хендълна новата реалност. Сякаш съм постоянно м/у всички пропуснати възможностти, поради незрялостта ми, и всичко ново, което може да ми се случи, ако по-мърдо действам в бъдеще. Това беше и причината да не пиша толкова време, просто бях потънал толкова дълбоко, че в някакви момент не можех да разсея облаците на глава си

Наистина обръщайки се назад виждам много други изходи, но някак си не бях узрял за нито един от тях и трябваше да се скрия под поличката на майка си (да се върна в БГ). Е, хубавото в цялата работа е, че се откри един напълно нов свят пред мен, където не съм толкова балансиран и зрял мъж, а по-скоро младеж, който има много какво да учи, преминава през и доказва, докато зяпочне да има поведение на зрял индивид.

И така... гледам напред с много позитивизъм, и надежда, и продължавам с работата над себе си. Благодаря ви от сърце за съпорта.

П.П. А да... и щях да забравя, това не ми е последният пост, мисля да имам още много

[Ivo]

Честита Коледа на всички! И весело посрещане на Новата година.

Стефане, нищо фатално не се е случило! Мен ми минават мисли за прибиране, едва ли не всеки ден, чесно.
Без да правя реклама на Австралия, тук (Бризбън) времето е доста по-хубаво от Нова Зеландия. Тук рядко вали и в седмицата поне половината дни са слънчеви и топли! Така че, обмисли и тази възможност.

[sipirumi]

Весели празници и от мен. Да сте много здрави със семействата ви, и да не спирате да пътувате.
Стефане, направил си колкото си можал и както си можал. Радвам се че гледаш напред и се надявам да не се самобичуваш прекалено много/прекалено дълго

Миналата седмица имах един проблясък насред зимната пустош в гората където ходя да си развявам главата и мозъка отвреме навреме. Бях първа на пътеката след две педи нов сняг на земята, и макар че имах снегоходки, доста трудно се вървеше. Пътека дето я минавам за час ми отне само час да мина 1/4 от нея, много спирания да си почивам и дишам, и да се наслаждавам на тишината и снега. И се замислих как неща които ги приемаме за даденост в живота и за лесни защото и преди сме се справяли с тях, изведнъж се оказват не по силите ни, или пък прекалено трудно за да им се насладим. След един час потене и пухтене, мъжа ми звънна че се е напарзалял и ме чака на бира в хижата. Аз обърнах посоката и без грам разочарование че не можах да стигна до края, започнах да вървя наобратно. Същата пътека, моите следи от снегоходките, но пак затъвам до колене, защото стъпките не ми пасват точно... та в този момент ми дойде великото прозрение, че дори и неща дето сме ги правили доскоро и си мислим че имаме уменията и хъса да ги повторим, се променят по трудност. Защото няма нищо еднакво като условия в живота - момент до момент нещата се менят, и ние също.
Нещо което сме го мечтали толкова време, проучвали, нагласяли в главите си се оказва съвсем различно като условия. Ние се оказваме съвсем други хора, дори и когато повтаряме упражнението 'миграция' и си мислим че сме печени и знаем какво да правим.
Затова пак казвам, не се съди - действал си според силите си. С най-добри намерения. Живот и здраве - можеш пак да се пробваш или пък не - няма никакво значение и медал няма да ти дадат за успял мигрант.