Остават ни 6 седмици до полета обратно към Америка. Имах планове за Байрън Бей през зимата, роуд трип надолу по брега та чак до Мелбърн. После уикенд в Грампианс. И уикенд в Алпийския район.
Естествено Ковид-19 ми осуети всички планове до един.
Все още не съм получила и разрешително да напусна страната, чакам вече седмица, без да има никакво известие или някакъв начин да проверя защо апликейшъна ми не е одобрен още.
Въпреки всичките огорчения... си тръгвам с много прекрасни спомени от Австралия. Не знам дали сте имали такава любов в живота си, когато сте се разделяли с любимия точно когато най-много сте били влюбени. Раздялата не е била причинена от липса на любов или накърнени чувства, просто нещата не потръгват и не се напасвате. Това е Мелбърн за мен - young love, the memories of which will keep me warm during the cold winter nights ahead of me.
Красив, мултинационален, зелен, миришещ на евкалипти млад Мелбърн ще е завинаги в сърцата ни <3
В Източен Вашингтон положението е същото и ако не бяха маските в магазините, нямаше даже и да знаем че има КОВИД. Хората се събират навън, правят се партита и живота си тече. Честно казано след последните пет месеца в 3 и 4 фаза карантина в Мелбърн, това ми е супер странно но и действа много добре на психиката. Обиколихме любимите си места в радиус един час - планини, езера и реки. Времето все още е прекрасно за хайкс и висене по цял ден във водата и моите диваци бързо се върнаха в предишните си приключения. Като са в къщи чатят с Австралийските си съученици и разказват за страшната Америка хаха. Толкова засега от нас. Трябва да си направя сторидж на снимките онлайн някъде и ще кача малко снимки тук, някой ден. Поздрави на Южното полукълбо!
Да ви върви по вода в новото/старо вкъщи и успехи!