Не сме спрели да обикаляме из планините и езерата тук, в опит да направя носталгията по-лека. Все още имам надежда че новите преживявания ще оставят нови шарени спомени, които евентуално ще заглушат Мелбърнските картини които са в главата ми. Знам че ще се случи евентуално. Просто си трябва търпение и целенасочена работа в превръщането на това място в мой дом. Знам че няма да се случи така както Мелбърн изведнъж се залепи за мен, но бавно и полека ще се науча да обичам и това място и неговите хора.
Ето снимка от езерото, на което прекарваме горещите дни (децата се радват на жегата защото им напомняла за Австралийското слънце

Поздрави от Северното полукълбо и дано скоро се радвижи форума с нови и вълнуващи приключенски истории.