Измина една година от Австралийското ни приключение. Форумът е замрял, сигурно заради затворените граници и липсата на възможности за нови имигранти. Преди седмица си направих последните австралийски данъци и ме налегна една тежка носталгия по шарените хора, евкалиптите и крещящите австралийски птици. Децата се аклиматизираха обратно към американската си реалност, но Австралия все още ги тегли и отвреме навреме говорят с бившите си съученици. Спомнят си по много и почти всеки ден, макар и дните им да са пълни с преживявания. Големият се сприятели с едно момче от ущето си, което е прекарало 3 години в Бризбън в ранно детство и сега двамата си спомнят с умиление различността на опита, който имат от този на американските им суъченици.
Не сме спрели да обикаляме из планините и езерата тук, в опит да направя носталгията по-лека. Все още имам надежда че новите преживявания ще оставят нови шарени спомени, които евентуално ще заглушат Мелбърнските картини които са в главата ми. Знам че ще се случи евентуално. Просто си трябва търпение и целенасочена работа в превръщането на това място в мой дом. Знам че няма да се случи така както Мелбърн изведнъж се залепи за мен, но бавно и полека ще се науча да обичам и това място и неговите хора.
Ето снимка от езерото, на което прекарваме горещите дни (децата се радват на жегата защото им напомняла за Австралийското слънце ).
Поздрави от Северното полукълбо и дано скоро се радвижи форума с нови и вълнуващи приключенски истории.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Една година след Австралийската ни одисея
Collapse
X
Collapse
-
Една година след Австралийската ни одисея
Ключови думи: Няма
-
#3Стефан commented23-07-21, 08:48Editing a commentБлагодаря ти
-
#4NikiG commented09-08-21, 22:49Editing a commentРуми, поздравления за новата статийка. Усеща се някаква носталгия наистина, но и страшно много позитивна енергия. Все още си мисля, че мястото ви не е в САЩ, но естествено в едно семейство трябва да се гледа общото мнение (стига да е достатъчно рационално). Хубавото е, че децата ако решат те да се преместят в ОЗ, винаги ще могат. Вие нали имате жителство? (то важи 5 г).
-
#5sipirumi commented10-08-21, 16:40Editing a commentБлагодаря Ники! До март 2024 са ни валидни визите с отворено пътуване, после трябва резидънт ритърн виза, а не можахме да направим пълни две години там и шансовете да ни издадат подобни са близки до 0. Големият ще е на 17 тогава и завършващ гимназия в 2025-а, а малкият само на 13, така че и това отпада. Грехота е, че ей така ще изгори заветната виза, за която толкова много хора се борят, но какво да се прави - обстоятелствата се стекоха по този начин, няма смисъл да се вторачвам в разлятото мляко Знам че ще намерят начин да сбъднат каквото си наумят децата един ден - само да са здрави.
Трябва да сте логнати, за да коментирате. -