Ето че ми дойде времето да празнувам първа Австралийска годинка и да си направя равносметка на научени уроци и придобит опит.
Точно както бебетата прохождат и се сдобиват с нова самостоятелност през първата си годинка, така и аз бавно и славно се ориентирам в новата култура и начини на живот, работа и забавления. Опитвам се да виждам Австралия без предубеждение, но е трудно да не сравнявам с предишни опити и досега натрупани впечатления от другия си живот.
Хващам се, че често казвам Австралия е лесна за имигранти, но осъзнавам че това е само нашия опит и не искам да подвеждам хората с такива генерални изводи. Нещата лесно се случиха за нас защото дойдохме от САЩ (друга англоговоряща страна) с професии, които се търсят и в които няма голяма конкуренция, особено за хора с 10+ години опит. Интересно ми е как тук културата на hustling/dealing (нещо от сорта на българското аз ще те почеша по гърба, за да ми върнеш услугата ти по-късно като ме засърби мен) е доста силна, дори и в професионалните среди, което не го очаквах. Академичният им свят е уреден подобно на европейската система, но имат много засилено териториално разделение и 'права' по подразбиране, а не според академичен ранг, което не съм срещала в САЩ (нямам голям опит в академия, така че говоря само от личен опит тук). Освен това тук никой не очаква от мен да отговарям на имейли след 17 часа или през уикенда. Беше ми много трудно да не го правя първите месеци, а сега до толкова свикнах с културата, че дори и не си проверявам имейла уикенда или вечер. В това отношение се акултуризирах напълно, но пак съм сред отличниците в департмънта които не само отговарят на имейли, а го правят в рамките на ден-два максимум. Това прави огромно впечатление, на студенти, колеги, и друг персонал с който комуникирам, защото непрекъснато получавам благодарствени писма.
Хората са мили общо взето. Естествено си имат техни си адженди, не съм толкова наивна, но са някак си по-истински в реакциите си (сравнявам със САЩ). Аз и преди доста псувах, но сега се разгърнах и обогатих речника. Живеем в блу калър събърбия на Мелбърн и може и от това да е, но всеки си псува доволно и на воля, което отначало ме стряскаше защото си мислех че ей сега ще започне бой, но бързо се усетих че хората просто така си говорят. Много хора ми помогнаха през тази първа година, непознати напълно на улицата ми предлагаха да ми занесат нещо до вкъщи докато нямах кола. Карали са ме с покупки, ей такива странни неща (които са ми се случвали и в САЩ, но там живеехме на село и хората са по друг начин скроени от сити юпитата).
Запознахме се с много български семейства с деца и без, намерихме си страхотна среда.
Момчетата са яхнали вълната на австралийското си приключение и нямат свободен ден от приятели, паркове, плуване, кунгфу и каквото там е интересно за момчета на тяхната възраст. Има много паркове които са наблизо до нас и те ходят с приятели с колелетата или до парка, или до уще да играят след часовете. Най-обичат да берат лимони и портокали от парка или по пътя, което ми навява детски спомени как крадяхме череши и зелени джанки на село.
Събърбията където живеем е много шарена, сърцето ми пее от лесен достъп до етник храна, друга култура и новости. Затова и когато някой американски приятел ме пита как е австралийската култура, ми е трудно да отговоря. Коя култура по-точно? Живеем с индийци, шриланкци, тайландци, различни азиатци, пакистанци, източноевропейци, турци, истински Вавилон. Знам че и тук има реднеци както в САЩ, но сякаш че хората не се крият толкова като си говорят на техния си, не-английски език, и не съм забелязала някой да ги гледа лошо. Знам че Австралия е расистка колониална страна, не си правя илюзии, това работя, но се диша малко по-спокойно (естествено пак говоря от собствен опит на бял имигрант).
Храната е чудесна. Има много фармърс пазари където се намира евтин зарзават.
Знам също че много хора се оплакват от инфраструктурата тук и има доста трески за дялкане, но където живеем има много удобен транспорт и става за работа/живот без кола. Най-обичам да се кача на влака и да отида до Мелбърн с децата. Около 50-ина минути е целия трип, но за тях е цяло приключение и винаги са навити за ден прекаран по кафетата или в Ботаническата градина.
Времето е много променливо, но на мен ми харесва точно заради това. Зимата е прекрасна и толкова зелена! Идваме от зима 4 месеца със сняг и -20 температури. Това беше една дълга пролет за мен. На децата и мъжа им липсва снега. Къпаха се в океана в края на зимата, на 13 градуса хаха.
Културата на работа е много различна от американската както споменах вече. Много неща се говорят, малко се правят. В началото си мислех че всичко трябва да се свърши и се побърквах направо че няма да имам време. Бързо им влязох в темпото обаче и вече знам че малко по български, тя работата няма да избяга, когато имаш време тогава. Но уорис, мейт.
Всички сме мейтс. Много ми е забавно това. И как говорят също, едно такова напевно. Дори и като псуват. Не можеш да им се обидиш хаха.

В САЩ казваме когато нещо е за теб, it fits like a glove, и за мен Мелбърн се оказа любимата шарена ръкавица, която си намерих съвсем по случайност. Така че равносметката е че не съжалявам за преместването, дори и да не е за постоянно. Ръкавицата и спомените ще дойдат с мен където ни отвее вятъра евентуално.