Здравейте всички!
Както става ясно от моята постоянна активност във форума, аз може и да не съм физически в Южното полукълбо вече, но умът ми е все още там :)
С бивш колега от Австралийският университет където преподавах правим изследване сред емигранти, които живеят в Мелбърн. Ако не намерим достатъчно участници, ще отворим изследването и за други места от Австралия. Колегата ми се зае с хората от Зимбабве, а аз с българите - идеята е да използваме собствен опит, принадлежност към общността и възможност да се комуникира на желан от участниците език.
Изискването е да са българи емигранти, които да живеят в Австралия поне от 10 години, като едната група да са емигрирали там след навършване на пълнолетие, а втората група като деца - преди навършване на 10 годишна възраст.
Темата е как емигрантите чувстват къде е дома им, как се прави нов дом, какво определя чувството им за принадлежност и дали това усещане се променя с времето. Също как емигрантите мислят за това какво ще се случи с тях след смъртта им - къде и как ще са погребани, кремирани, нещо друго? и какво определя тези решения за тях?
Оказа се че темата за смъртта е все още голямо табу сред българите, защото ми е страшно трудно да намеря желаещи да участват в интервютата, които са не повече от час онлайн, така че не е голяма разправия за тях.
Ако някой от тук присъстващите има интерес към изследването мога да изпратя допълнителна информация и ще се радвам да обясня по-подробно какви въпроси ще разискваме.
Моля ви да не пишете с интерес тук, за да запазя анонимността ви - пишете ми директно на имейл: rkudeva@gmail.com.
Ако вие не отговаряте на изискванията, но познавате някой който може да се впише, моля ви да препратите информацията ми към тях.
Благодаря на всички за помощта и Весели Празници!
Покана за участие в проучване
Много интересно проучване - жалко, че е само за българи в Австралия. Инак аз с удоволствие бих се включил. И дано се намерят хора да откликнат, защото има нужда от такива проучвания. Може би от няколко години (то вече почнаха да ми тежат моите съм се замислял за смъртта - спокойно, не съм самоубиец). Просто съм благодарен на приемащата страна и с радост бих оставил костите/праха си тук. Погребенията са ме отвращавали - представи си затворен в едно клаустрофобно тъмно пространство за вечни времена. За разлика от кремация и разпиляването на праха над морето от висока скала (нос Калиакра например) или над голямо езеро или водопад. Прах разнесен от вятъра - символ на свободата на душа и тяло. В Нова Зеландия има безбройни такива места. Странно наистина, но на този етап такива са ми чувствата.
Руми, а това изследване ще бъде ли общодостъпно? Ще ми бъде безкрайно интересно да го прочета...
Ники, замислихме го само за хора от една локация за да можем да сравним как и дали средата влияе на свикването с място, превръщането му на дом и т.н. Това обаче е само началото и двамата се интересуваме от преживяванията на имигрантите и предполагам довреме ще направим ново и по-голямо проучване, където можем да сравним преживявания на хора от различни държави и обстоятелства. Нямаме финансова подкрепа вмомента и затова не разширихме изследването. След време като намерим повече време да кандидатстваме за грант ще можем да платим на рисърч асистанти, които да събират данни, истории и помагат при анализа. Сега го караме на мускули и ентусиазъм, след работно време :)
Стефко, да ще го пубикуваме резултатите и ще ги постна тук. Не вярвам да сколасаме преди средата на следващата година, но може и да се изненадам приятно след празниците, като всички си седнат пак на дупетата и намерят малко време за мен.
Пиша тук с ъпдейт, че отворихме за участие от цяла Австралия. Изискването е да сте пристигнали в Австралия след навършване на 18 години и да сте живели там поне 10 години. Трябват ми поне още 5 човека, а ударих на камък. Разпространявайте моля ви сред познати - все отнякъде ще се появи някой заинтересуван.
Втората ми кохорта от хора които са пристигнали като деца не се събра изобщо и решихме да се съсредоточим само на тези които са емигрирали като възрастни.
Благодаря много предвартилно за съдействието!
Редактирам за да дам малко информация относно това как протича интервюто - аз съм човекът който интервюира българите. Разговорът е по месинджър, вайбър, уотсъп или зуум, в зависимост от това каква платформа има човекът.
Продължава около час някъде. Записвам разговорът ни за да мога да транскрибирам после съдържанието и да го използвам при анализа на информацията. Ще се радвам да отговоря на всякакви запитвания - rkudeva@gmail.com.