Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван
Предният пост стана малко дългичък, та реших да споделя допълнителната информация в нов :p.
Вече знаете, че госпожица Литъл ни прецака с визата и ми даде Skilled Migrant Category Job Search Visa вместо Residence и наблегна, че Даниела не може да дойде тук заедно с мен, дори и като турист. Ние все пак решихме да изпратим запитване през сайта им, а не директно до нея с въпроса дали тя не може да дойде тук като турист и дали има възможност да кандидатства за туристическа (Visitor) за 6 месеца. Отговорът беше - "Да, може!". Каква изненада, кака Литъл ни беше преметнала отново. След като получихме оговора започнахме да четем доста по-сериозно как точно трябва да се случат нещата и съответно изникнаха доста въпроси (документацията на имиграционните е най-обърканото нещо, което съм чел до сега). С общи усилия сведохме въпросите до 2-3 и ги изпратихме отново до служителите в Лондон (тези, които ни отговориха за посетителската виза, а не кака Литъл) и отговорът им ни изуми: "Ние не сме компетентни да отоговаряме на въпроси, свързани с видовете визи":confused:. Интересно, хората които обработват заявките за издаване на визи не знаят кога коя виза е нужна. Попсувах си малко, подишах дълбоко и на следващия ден се замъкнах до местния офис на имиграционните. Там ме посрещна една пухкава дама седяща зад ендо гише тип будка. Започнах да ѝ обяснявам какъв ми е зора, а тя дори не изчака цялата ми предварително подготвена тирада. Поиска ми паспорта, провери номера на визата ми в систамата им и ми заяви: "Жена ти не само има право да дойде тук, но има право и да работи ако пожелае!". След това ми написа на едно листче кои точно документи трябва да попълним и да изпратим отново на любимките ни в Лондон. Предполагам се сещате какви бяха мислите ми в този момент и ви се изяснява компетентността на момите в Лондон. Прибрах се квартирата, изтеглих документите, прегледах ги, Даниела също ги прегледа и зпочнахме попълването. Разбира се отново изникнаха въпроси (не сериозни, но все пак). Този път въобще не си губих времето, а направо отидох до местните имиграционни. Този път попаднах на един чичко, който на едн листче си драскаше колко човека е отметнал :D. Въпреки неприветливия му вид се оказа, че знае за какво е там. Обясних му с каква виза съм, както и какво ми е казала колежката му предния ден. Човека потвърди думите ѝ и ми отговори на въпросите с попълването. Тъкмо си тръгвах и се сетих да го питам за таксите (няма виза с това име на страницата с таксите в сайта на имиграционните). Човека със задоволство драсна още една чертичка в листчето си (две за мен, защото два пъти заставам пред него ;)) и ми обясни под какво име да търся тази виза. Помисли малко, погледна ме и ми даде разпечатано ръководство за попълване на документите (вече го имахме в pdf формат и го бяхме чели обстойно), както и диплянка с таксите, в която ми подчерта кой ред се отнася за нас. Изкарах си справка за парите ми в сметките в банката, допопълних документите и бодро замарширувах към DHL след кратка консултация с Ник за най-бързият метод за транспорт на документи до БГ.
След 5км пристигнах в офиса на DHL (към момента предпочитам да ходя пеш, вместо влак или автобус). Там госпожата ми опакова документите в стадартна торбичка и ми заяви, че плащането се извършва само с карта като данните трябва да ги продиктувам по телефона, защото те не били точно офис на DHL, а само работили с тях:confused:. Съгласих се, макар и не особено охотно и следващата седмица документите вече бяха в БГ, там Даниела ги комплектова с нейната част и ги препрати към Лондон. Изминаха две седмици и все още нямаме отговор от високо квалифицирания персонал там. Сроковете за тях са много ратегливо понятие. При четенето при подготовката на документите бях попаднал на срок 10 работни дни, след това на срок 3 седмици, а след това на срок от 4 седмици (все за едно и също нещо и все в лондонския офис). При получаването на документите те върнаха e-mail с потвърждение, че са ги получи и са изтеглили парите и че се надяват че ще обработят документите в срок от 4 седмици, но може и повече.
Така стигаме до друга "приятна" случка от миналата седмица. В понеделник към обяд случайно реших да си проверя баланса на сметките (вече споменах за мобилното приложение на банката - много е удобно и полезно) и представете си изненадата ми като установих, че в петъка съм си купил нещо от фирма, която не бях чувал за скромната сума от около $2300. След 15 минути бях в клон на банката и се опитвах да обясня на един служител там, че някой е правил транзакции (2 бр.) без моето съгласие. Той ме изгледа леко незаинтересовано в стил "Ти си го купил и сега искаш да ни цакаш с топла бира" и ми заяви, да отида в полицията. Тук започнах да се притеснявам все по-сериозно за парите ми. Отидох в полицията и попаднах на една млада, любезна и полезна млада дама, обясних ѝ за какво става въпрос, тя регистрира случая и ме попита "Картата вече е блокирана нали?". Обясних ѝ, че служителя в банката не беше особено заинтересован и картата е все още в мен и не е блокирана. Тя остана доста изненадана. Довърши попълването на документите, връчи ми един екземпляр със съответния референтен номер и учтиво ме помоли да се върна в банката, да настоявам да ми спрат картата, като и да ми дадат информация дали ще ми върнат парите, както и кога и къде точно са направени транзакциите. Върнах се в банката и попаднах на друг служител. Човекът ме изслуша внимателно, взе ми картата и я наряза на парченца, каза че вече е блокирана и ще ми изпратят нова след 3 до 5 работни дни. След това погледна листа от полицията, копира си го, даде ми нужната информация и ми каза, че съм направил всичко необходимо. Поговорихме си малко за сигурността на тези карти и си пожелахме лека вечер. Върнах се в полицията и им връчих предоставената ми информация, разменихме още няколко думи със същата млада дама (пак тя беше свободна и дори не ме попита за име или референтен номер) и се прибрах в квартирата с чувството, че съм зарадвал някой с фотоапарат или нещо такова и съответно съм си съкратил престоя тук с около 2 месеца. След 4 дни (в петък) получих sms (споменах ли, че тук много ги ползват), че картата ме чака в банката. Взех си я, изтеглих си пари от банкомата вътре в банката и вече плащам само в брой. През почивните дни попрочетох малко за моята карта и се оказа, че VISA гарантира, че парите ми ще бъдат възстановени до 5 работни дни след като съм уведомил банката ако няма доказателства за измама. Благодарих на съдбата, че съм избрал VISA debit пред EFTPOS и започнах да планирам скандалче в банката за вторник. Към вечерта в неделя бях достатъчно подготвен за спор с неучтивия служител, колегата му и дори шефа им (все пак $2300 не са малко пари и наистина не съм ги харчил аз). В този момент реших да си проверя отново сметката (пак онова полезно приложение за смартфони) и ... о изненада - парите бяха възстановени, отново на две транзакции, но с обратни знаци и с обяснение Fraud Adjustment. Отново мислено благодарих на VISA. На следващия ден все пак отидох в банката с въпрос дали могат да ми дадат повече информация за това как са ми откраднали данните, намерилили са виновните и т.н.. Очевидно попаднах на някой с доста задачи на главата си (не на онези двамата от минала седмица, които стоят на гишето за информация) и след като му разказах за моя слуай и ме попита няколко пъти дали съм си получил цялата сума обратно ме посъветва да не задълбавам повече. След кратък размисъл реших наистина да не ги тормозя чак толкова (в крайна сметка ми върнаха парите, без скандали, разправии и т.н. - крайно нетипично за БГ), пожелах му приятен ден и си излязох. След това минах и през полицията да ги уведомя, че банката ми е върнала парите и приключих със случая.
В заключение - проерявайте си баланса по сметките редовно и не се доверявайте на имиграционните в Лондон. Иначе впечатлението ми за Окланд - доста чист град, с много красиви места на пешеходно разстояние от CBD-то, почти всички хора са учтиви и се опитват да ти помогнат.
