Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван
Най-после се наканих и аз да драсна някой и друг ред тук :). Аз съм въпросният Иван (Ник предполагам се сеща, много ми оплю пощата, че била blackbebo@....com). Вече съм повече от два месеца на новозеландска земя и ето как се развиват нещата:
Преди да потегля от България си открих две сметки в новозеландска банка (ANZ) - една в долари и една в паунди и си поръчах Visa Debit към сметката с доларите. След като се посъвзех от пътуването си активирах сметките, получих си картата и си активирах интернет и мобилно банкиране (през мобилно приложение за смартфон). Същия ден се срещнах с първия ми рекруитър и си взех местна сим карта към Spark за 19 долара на месец без договор с включени 100 минути, 500MB данни и неогрничени текстови съобщения (много силно изполван метод за комуникация тук).
Първите две седмици соновно си търсих квартира и от време на време кадидатствах за някоя позиция в TradeMe или Seek. През това време се срещнах и с другия рекруитър, с който се бях свързал още от БГ - Raj, май всички търсили работа в IT сферата в Окланд го знаят. Към края на тези две седмици си намерих квартира на доста добро място и с хубав изглед към пристанището, а и за доста по-малко пари от хотела. По това време приключи и битката с часовата разлика (jet lag) - доста гадно нещо, но се преживява.
Към края на септември вече се бях заел сериозно с процеса по търсене на работа и все още съм в това положение. Оказа се, че намирането на работа тук е доста по-голямо предизвикателство от очакваното. Вече съм се свързал с над 20 рекруитърски агенции (нямам идея колко точно, най-вероято доста повече) и съм кандидатствал по доста обяви (директни или през рекруитъри). Обикновено през работните дни кандидатствам за поне 2-3 позиции, за които смятам ставам, а някои дни и повече и резултатът до тук е - 3 интервюта. Първото ми интервю беше с фирма от Хамилтън (по skype), но интервюиращия не се интересуваше от релните ми възможности, а от възможността ми да цитирам определения :confused:. Накратко - пусна 2-3 обидно елементарни задачи (като за изпит по въведение в програмирането) и след това започна да ме изпитва на теория (отново като на изпит в училище), съответно не можах да му отговоря на въпросите (въобще кой нормален разработчик с приличен опит декламира определения на принципите в програмирането?!?!). Очевидно не се разбрахме с човека (може би бивш преподавател по основи на програмирането), но въпреки това приключихме интервюто в добър тон и с усмивка. Тук в мен се надигнха сериозни притеснения, че ако това се търси тук, то аз нямам никакъв шанс. За щастие не след дълго дойде второто интервю - малка фирма от Кембридж. Собственикът на фирмата ме помоли да отида от там и да се срещнем на живо - така и направих. След не особено кратко, но пък сравнително приятно пътуване пристигнах в градчето (селцето?). Срещата протече по коренно различен начин от първото интервю - смислени въпроси, запознаване с техния начин на работа, с моя начин на работа (оказаха се доста сходни), демонстрация на мои и техни проекти и т.н.. Харесахме се един друг и се разделихме с доста добро настроение. За съжаление не аз бях избраният кандидат (до колкото разбрах от последващата ни комуникация съм останал на второ място), но пък си възвърнах донякъде самочувствието и надеждата, че все пак имам шанс да си намеря работа тук. Следващите седмици нямаш отговор от работодатели, но пък всички гореспоменати 20+ рекруитъри се свързаха с мен. С някои от тях се видяхме на живо, с други говорихме по телефона, с трети само по e-mail. Някои от тях ми дадоха тест за познанията ми по програмиране и според думите им останаха доволни от резултата. След всичко това комуникацията някак си секна и ни вопъл ни стон от тяхна страна (това доста често го срещам вече при комуникацията ми с местните). Някъде по това време дойде и третото интервю - с фирма от Уелингтън. Една от първите обяви за които съм кандидатствал около месец по-рано - като прочетох отново обява за позицията след поканата за интервю осъзнах, че няма да бъда аз техния човек (явно не съм чел внимателно под влиянието на джет лага), но реших все пак да се чуя с тях (отново по skype), за да видя как ще портече интервюто - като първото или като второто. За мое успокоение разговорът нямаше нищо общо с първия, но и за двете страни беше ясно, че не отговарям на изискванията им (търсеха дизайнер с фронт-енд, а аз съм бек-енд програмист с малко фронт-енд). Разговорът беше в добър тон и без идиотски въпроси и се разделихме с добро настроение, дори казаха че все пак ще обмислят и моята кандидатура (предполагам че не са го мислили наистина, а просто бяха учтиви - поне аз бих постъпил така).
След това настъпи тотално затишие - аз кандидатствам както до сега за по 2-3-4-5 позиции всеки ден и отговор няма. Вече взех да се поотчайвам и писах отново на двама от рекруитърите, напомняйки им за себе си. Единият отоговори: "Правиш всичко правилно, продължавай и ще излезе подходящата позиция". Вторият ме свърза с трети представител на фирмата (Raj като първи контакт, негова колежка от Уелингтън и сега нова колежка от Окланд) и отново ми беше назначен тест (преди не съм имал към тази агенция), харесаха разултатите и сега отново чакам дали ще има продължение. Миналата седмица с мен се свърза и някакъв друг рекруитър, който получил моите данни от негов приятел (не спомена кой - лични данни се размятат наляво и надясно :confused:). Срещнахме се с човека, поговорихме и се разбрахме да ме представи пред негов клиент. На следващия ден дойде отговора - no local experience. По време на разговора ни с този последния рекруитър му споменах за драмата ми с търсенето на работа (аз кандидатствам, а отоговор няма) и отговора му беше: "В момента има доста кандидати за тези позиции и когато работодателя седне да разглежда купчината CV-та, тези които са без местен опит директно ги пуска в коша и чак след това започва да гледа опит, умения и т.н.". В интерес на истината и аз бях стигнал до това прозрение, но все пак останах леко смутен - оплакват се че нямат такива хора и дори имат такава позиция в LTSSL, а в следващия момент директно отхвърлят новодошлите, без дори да погледнат какво са правили и какво умеят.
Така изминаха 2 месеца и 1 седмица в Окланд.