Отг: Съвети за увеличаване на шансовете за Кивилан
Ето и заръките:
В целия багаж не трябва да има абсолютно никакви документи, които биха подсказали по някакъв начин, че отиваме да търсим работа - дипломи, референции, CV-та, cover letter-и, принтирани адреси на каквито и да е компании за подбор итн.
Желателно е да не носим официални дрехи и обувки, ако целта на пътуването ни е туризъм. Това не означава, че ако имаме такова облекло не можем да кажем, че ще ходим на концерт в Уелингтънската опера, но по някакъв начин ще събудим подозрение.
В последно време се случвало да ровят и в компютрите на заподозрани, че пътуват с job hunting цел. Негови клиенти чехи са ги върнали с първия обратен полет, защото са открили на десктопа на компютъра cover letter за новозеландски работодател. Посъветва ме, всички документи, свързани с кандидатстване за работа да скрия по дълбоко из директориите.
Спомням си, че в някаква тема се коментираше, че NZ гранична полиция сигурно има връзка с NZQA или службата по имиграция, но агентът ме увери, че няма такава. Просто техните служители са много опитни и добре обучени и лесно разбират, каква е истинската цел на посещението ти. Безкомпромисни са при разпитите, ако намерят нещо в багажа ти, което да навежда на мисълта, че не отиваш на туризъм.
Почти винаги спирали момичета, сами или в група, защото се съмнявали, че отиват да проституират. Това е малко в страни от темата, ама го пиша просто за инфо на всички българки, които са тръгнали натам.
Повечето от вас сигурно знаят, че в НЗ има много строга политика за хранителните и растителни продукти, които се внасят в страната. Всичко за хапване, което носите трябва да се декларира. В противен случай, ако го открият, то се конфискува. Всъщност това не е толкова голяма драма. Неприятното е, че ще привлечем ненужно внимание към себе си. Имали специлано обучени кучета, които откриват всички растителни или животински продукто, коити носиш в багажа си. Явно и скенерите им за багаж са доста добри, защото не вярвам да отварят всеки куфар.
Попитах, дали на митницата да мина през зеления или червения коридор и той ме посъветва да нося в себе си някакъв шоколад например. Да мина през червения и да попитам, дали трябва да го декларирам. По този начин шансът да ме спрат при random check бил по-малък. Поне според него де.
Смятам да изпратя костюм, ризи и обувки по куриер предварително до Окланд, за да минимизирам този риск поне. Ако някой разполага надежден контакт там, или някой от българите иска да помогне, нека пише.
Следващият съвет беше да имам в главата си план, къде точно ще ходя, какво смятам да разгледам в НЗ, как ще се придвижвам итн. Обикновено при разпит ти задавали едни и същи въпроси по няколко пъти, така че е добре твърденията ти да са консистентни.
Ако се сетя нещо друго, ще пиша пак.
