Измина една година от Австралийското ни приключение. Форумът е замрял, сигурно заради затворените граници и липсата на възможности за нови имигранти. Преди седмица си направих последните австралийски данъци и ме налегна една тежка носталгия по шарените хора, евкалиптите и крещящите австралийски птици. Децата се аклиматизираха обратно към американската си реалност, но Австралия все още ги тегли и отвреме навреме говорят с бившите си съученици. Спомнят си по много и почти всеки ден, макар и дните им да са пълни с преживявания. Големият се сприятели с едно момче от ущето си, което е прекарало 3 години в Бризбън в ранно детство и сега двамата си спомнят с умиление различността на опита, който имат от този на американските им суъченици.
Не сме спрели да обикаляме из планините и езерата тук, в опит да направя носталгията по-лека. Все още имам надежда че новите преживявания ще оставят нови шарени спомени, които евентуално ще заглушат Мелбърнските картини които са в главата ми. Знам че ще се случи евентуално. Просто си трябва търпение и целенасочена работа в превръщането на това място в мой дом. Знам че няма да се случи така както Мелбърн изведнъж се залепи за мен, но бавно и полека ще се науча да обичам и това място и неговите хора.
Ето снимка от езерото, на което прекарваме горещите дни (децата се радват на жегата защото им напомняла за Австралийското слънце :) ).
{"data-align":"none","data-size":"custom","height":"400","title":"priest lake.jpg","width":"800","data-attachmentid":12474}
Поздрави от Северното полукълбо и дано скоро се радвижи форума с нови и вълнуващи приключенски истории.
