След близо 5 години в Австралия

Браво Иво, чудесни новини са това! Ще си сипя за ваше здраве :)

Здравей Иво,

наистина изглежда, че покрай вас нещата са се наредили много добре... или по-скоро вие сте ги наредили много добре. Много е вдъхновяващо като прочетеш, че някой е постигнал целите си. Прочетох темата ти за емигрирането в Оз и наистина сте се справили страхотно. Видях, че си изкарал 6.5 на IELTS и ми стана интересно дали си изпитвал някакви проблеми в началото с това ниво на Английски. Питам, защото и моето е около 7 и макар всеки ден да имам срещи с клиенти които говорят на Английски се притеснявам дали ще ми е трудно... Също така видях, че жена ти е завършила "Човешки ресурси" и се чудих дали си е намерила работа по специалността и колко трудно е било? Другото, което силно ме вълнува е дали сте усещали някакъв вид на дискриминация за всичките тези години? И последно... как се справят децата? Липсва ли им България или тотално се интегрираха и вече България не е тема? Как се справиха с прехода към Английския език в началото?

Извинявай, ако задавам твърде много въпроси или този блог пост не е мястото, за това но просто реших тук да те пипитам.

Здравей Стефане, отговарям по ред;
1. ИЕЛТС - от когато го взех - все надолу съм с английския, даже май няма да ме бъде в новата работа точно заради него... едно време не ми пукаше и много добре се справях... НО от както съм тук - 5 години - не ми се налагаше кой знае колко да го употребявам и тотално съм станал зле ... иначе гледам филми и почти не ми трябват субтитри, чета си английски книги, но го забравих - преди в ТУ - преподавах на английски и всеки ден го ползвах.
2. Човешки ресурси в България и работа в Австралия по тази специалност ... малък шанс, или почти никакъв ... жена ми почти 2 години беше в производството и само поради това, че e и помогнах с интервюто за новата позиция и наистина е добре с програми, като CorelDraw и Офис Пакет-а, е на новата позиция, та като второстепенни задачи има някой подобни на Човешките ресурси - примерно отоговаря за безопасност на труда и в момента попълва база данни за квалификацийте на работещите - предприятието е над 350 души + основната си дейност - пише Инструкции за работа с машините.
3. ДИСКРИМИНАЦИЯ - ДА!! и то само тук в Куинсланд... и то в Бризбън .. може и няколко пъти - 5-6 за две години в Гладстон, писал съм по темата много... поне тук в нашия квартал я няма, или почти я няма... ние сме от близо 1 година и поне все още явно не съм се сблъсквал... но на много места я има.
4. Децата са повече от щастливи ... както писах, излизат всеки ден да играят, учат, забавляват се... горди са че са българчета, макар и приятелите им да не го забелязват ... ето миналата седмица, едно момиче беше питала Мишо, какво казва на сестра си, че не разбрала - и той и отговорил, че си е приказвал с нея на български и тя го питала, от къде знаеш български? Мишо чете на бълагрски, в къщи си говорим само на бълагрски.

П.П. Нямам идея, дали нещата са се наредили... много неща не станаха както ги мислехме, ето, примерно все сме безпарични ;-), уж и двамата работим, но и явно много разходи имаме: купихме къщата и почти веднага сложихме 7.8кВ слънчеви панели - аз все по-най-скъпите се заглеждам и над 7к платихме, а можехме да сложим 6кВ за 4к пари... сложихме бойлер с термо панели - 4к, сега кола трябва да купуваме...

Преди 2 години ни блъснаха Фордчето, та се наложи набързо тогава да купим друга кола, пак на "тагадък" купихме Хонда Джаз, сега пак няква кола ще вземем, каквато дойде... а аз не обичам прибързаните неща.

П.П.П. Стефане няма защо да се извиняваш за въпросите - на мен ми е приятно да го има форума и да имаме възможност всички да си пишем и отговаряме. Ако нещо не е ясно, с удоволстивие може да го дискутираме.

Изключително съм ти благодарен за отговорите... осветлиха някои неясноти.

Като каза, че си писал за дискриминацията и минах по постовете ти и наистина видях всичко. Интересното е, че съм писал в темите ти, но явно тотално съм забравил (аз имам само един елемент в стека). Ей тази тема ме тревожи, но е ясно, че ще трябва да се премеря и това е. Предполагам че ще умирам от яд като дискриминират децата ама ще го мисля като стане...

Иначе за жена ти питам, защото моята жена е дигитален маркетинг и се чудя колко ще е сложно намирането на работа... Хубавото е, че бачка в международни компании и като цяло е на английски, но все пак не е тотално native... А и едно е да маркетираш в БГ, а друго в Нз или Оз, независимо че туловете са същите.

Да си призная, зарадваме с това, че децата ти са повече от щастливи, направо ми направи деня, ако трябва да съм честен. :)

Още веднъж, благодаря!

За работата на жена ти - не е невъзможно, защото не знаеш как ще ти се подредят нещата. От личен опит - ние винаги търсим Маркетинг специалист с нейтив английски и местен опит. Причините са две - познаване на пазара и правилно комуникиране и предаване на информацията. Имахме индийка с не нейтив английски и приключи много бързо.
За дискриминация не мога да кажа, че е имало явна. Скрита има. Виждала съм местни бабички да се държат по-грубо с някой очевидно не местен в магазина.

Бени, в Сидни е рай в сравнение с Бризбън... ние още първият път като дойдохме на екскурзия го усетихме / расизъм/ с отвратителното държане в някой магазини към нас... В Сидни за близо година, веднъж не съм забелязал такова нещо... в общи линии Бризбън е сбирщайн на бивши престъпници и след 5 поколение тъпотията им извира от ушите.. /това на сигурно под 1-2% - но ти стига да го видиш .... в Сидни сигурно е под 1 на 1 000/ ма подредихме си нещата, а и ни писна да се местим... за 5 години на 4 различни места живяхме, синът му писна също, всяка година да е в ново у-ще и пак от 0-лата да се доказва... та за сега сме решили тук да останем 5-7-8 години... колкото ни издържат нервите, после живи и здрави, има и други щати... къщи се купуват/продават, та не сме вързани...

М/у другото Стефане, едно приятелче, българин, той е подобна специалност като жена ти и след 1 година търсене, сега си намери работи по специалността /но сега е така, има страшен глад на кадри/ ... аз 2019 на 100 места си пуснах СВ-то и два пъти звъняха, но така и не стигнах до интервю /без да броя едни 2 интервюта в един изследователски център, където заплата беше смешна, а искаха да се програмира на Java и да мога и да заварявам!!/, сега за три дена (пон.-сряда) си пуснах СВ-то на 6 места - от две места ме викнаха на интервю и аз приех още на първата работа.

Да, така е за Сидни. Не знам какви са ти впечатленият за образованието, че казваш “да се доказва”, защото по моите наблюдения учениците са безкрайно ненатоварени и програмата им е толкова лека, че цяла година учене спокойно може да се събере в един срок. Три години учат таблицата за умножение и евентуално в последният клас на праймъри ще я знаят всички 😂
Отделно стимулът им е под нулата с почти два срока онлайн б*лш*т.

За липсата на квалифицирани кадри е съвсем вярно. Тези, които са тук искат някакви космически суми, а да вкараш отвън някой клони към нула.

С поглед от 4-ри различни у-ща в 2 различни щата и 4-те тотално различни у-ща, мога да кажа, че има голяма разлика /автономия/ какво се случва в у-ще. Другата разлика е, че в NSW и QLD, децата започват да учат в различни години, дъщерята е на 5 и е в предучилищна, тук започват Януари, тези родени в периода юни-юни на 5 години, в Сидни, беше: родените януари-януари на 6 години... Мишо беше най-голям в Сидни, тук е в половината на по-малките /роден е на 31 Януари/ ... по принцип доказването е, че всяка година събират най-добрите деца в един клас, но когато дойдеш от друго у-ще - те слагат където падне - т.е. никога в най-добрия клас... та чак следващата година е с най-добрите деца, пък то се наложи пак да се махнем... Мишо ходи по всички предмети /по които има - математика и английски/ на допълнителни занятия -тук /а и в предишните у-ща/ има такива групи - за извънкласни подготовки и са само деца, които имат най-високите оценки в докладите си. Това за натоварването - пак е от у-щето... тук и Вихра , всеки ден си има някакво домашно, пък е преучилищна.

П.П. И аз имам /IBN/ фирма, пък се оправям /нищо, че работя и на пълен договор към друга фирма/.... ето тази нощ съм спал 4 часа, защото имам ангажимент към някой да му свърша работа, и съм работил до 2.00 сутринта, а съм станал в 6.00 за да отида да работа, където съм на договор. Нямам идея, каква фирма имаш Бени /за втори път по м/у другото го споменаваш/, но като ти е скъпо да наемаш хора, знаеш я приказката за вълка и врата му.

Здрасти Иво,

За работата - не съм собственик на фирма, работя в нея. Просто е много трудно с намирането на квалифицирани хора с местен опит.

За училищата - в NSW правилото е, че ако детето навършва 5 години преди 31.07 може да започне Кинди през Януари. Моето така започна - беше на 4 и няколко месеца по-късно навърши пет. Повечето деца обаче започват при навършени 5, съответно почти всички са по-големи с една година от нея.
Не знам как е по-горните класове, но за мен те не учат нищо, или по-скоро сравнено с моето разбиране за учене.
Слагат ги в класове уж който както се падне, и всяка година са нови драми. За капацитета на някои учители също лога да пиша много, но все тая.

Така и така сте на тема деца... не мога да разбера колко са ви били големи децата, когато сте емигрирали, та въпросът ми е дали са имали проблеми с преминаването към английски. Ето малката ми дъщеря е на 5 и говори много на български и прави елементарни изречения на английски. Малкият ми син е на 2 и започва да връзва изречения от по 3-4 думи на български. Та и за двамата се чудя как ще се справят. Да, знам че при децата нещата се случват лесно, но не знам какво представлява преходният период от БГ към EN.

Има и още нещо, което ми е интересно, а именно защо толкова много се търсят хора с местен опит? Питам, защото аз съм програмист и примерно това makes no sense за мен - при нас са важни техническите знания, както и знания в областта, където се прилага продуктът. Със сигурност, ако работата ти е свързана с местния пазар е хубаво да имаш местен опит и контакти, но нали уж желанието и потенциала са най-важни? Не ме разбирайте погрешно, не искам да хейтя, а просто да разбера начина по който местните работодатели мислят.

Моето беше на 4 години, когато дойдохме. Не мижеше да говори на английски, освен my name is и числата до 20. В края на Кинди, когато беше на 5 вече говореше, пишеше и четеше на същото ниво като децата, които са родени тук. В момента има австралийски акцент (ужааасссс), на български не говори, но разбира всичко.
Преходният период е общо взето да слуша и да имитира какво говорят. Нейната учителка в Кинди беше много приятна жена, която се грижиш е за нея и отделно децата бяха много доволни, че могат да помогнат. Не съм видяла или чула някой да се подиграва или обижда.
Учителката ме беше помолила да отида в клас да им поговоря на български, за да разберат другите как се чувства дете, което не разбира езика. Отделно ни беше срещнала след две години и разказа как имали дете от Нидерландия, което не говорело английски и другите учителки се чудели какво да правят. Тя им казала - вижте Ема, не се притеснявайте, ще се научи много бързо.

За опита - за програмисти може и да е така, но за някои проекти няма да те допуснат да ги работиш (правителствени). В моята работа се иска местен опит, защото трябва да познаваш пазара или да имаш местно образование, защото трябва да познаваш местните регулации и законодателство. И защото понякога трябва да станеш и да кажеш това не може да се направи по този начин, защото несъответства на местните изисквания и реалност.

Да, за програмисти наистина няма значение. И да са искали някога местен опит е било просто защoто им е било по-лесно да работят с други като тях. В днешно време пазара не дава възможност за такива претенции - в момента търсенето е в пъти повече от предлагането. Като цяло е доста добър момент за смяна на работата, не само че не идват нови хора отвън, ами и някои които са тук започват да ряботят remote за компании извън НЗ. Жалко, че INZ са тотално блокирали и не обработват нищо (отделно че и границите са позатворени), мисля че ако не са визовите проблеми ще е добър момент да се стъпи в НЗ.

Благодаря за подробния отговор относно децата. Звучи като нещо, за което не бива да се тревожа.

Наистина е жалко, че не може да се възползваме от това, че има голямо търсене на програмисти в момента (вероятно на всякакъв тип специалисти), но оставаме на полусъединител. Все някога Нз и Оз ще се отворят към света и се надявам, че много хубави неща ни очкават. Успех :)

Моите са раждани в САЩ и не мога да помогна за преминаването от български на английски, но да ти разкажа смешка с малкия, който беше на 8 като отидохме в Австралия. Сега като го питаш какъв е ти отговаря, българин защото родителите ми са българи, американец защото съм роден в САЩ и австралиец защото се борих сам да си намеря мястото там сред приятелите ми (worked hard to fit in). Не е имало моменти на булинг, но го грилваха няколко месеца в началото в уще и то основно австралийци, не деца на имигранти. Говорихме как всяка култура има различни начини на изразяване и не е необходимо да си го слага на сърце, че някой се подигравал по отношение на държава - това говори за културата им, а не за твоята - или подминаваш или ги образоваш, в зависимост дали искаш да сте приятели или са ти безразлични.

Според мен всяко дете е индивидуално, както сме и всички ние. Вихра проговори тук /на 15 месеца пристигна в Австралия/, за сега установявам, че английският и е по-добър и българския го говори с акцент. Иначе, в къщи говори само на български, но понякога просто не намира дадена дума ... в сравнение с Мишо независимо, че английският и е по-скоро първи език, четенето и смятането са и по-зле на даденият етап, отколкото на Мишо, когато дойдохме... т.е. той навърши 5 години тук и по-бързо започна да чете от нея, при положение, че неговият английски беше на почти базово ниво. Т.е. от децата си зависи. Но за малки деца е абсолютно безболезно... аз примерно имах големи притеснения, а нямаше причина.

Руми, много хубаво си го написала, наистина отношението им говорим за нивото на културата, която имат. Аз трябва да се рафинирам и да не обърщам внимание толкова много на такъв тип проблеми. Лошото е, че тук в България не съм имал такъв тип проблеми и ще бъде нещо ново за мен.

Иво, моите деца са още малки, съответно на 2 и 5. Дано когато дойдем при вас да са още малки :) :) :)