Ето ме пак, след близо 6 години в Австралия. Реших да понапиша, какво и как се е променило при нас за последната година.
Кола купих, нова и това което исках, просто една сутрин погледнах най-близкият до нас вносител и се оказа, че най-случайно имат една оборотна РАВ4-ка на под 3 месеца за продажба.
Синът го избраха за у-щен капитан, даже и значка с името му дадоха и церемония имаше и нас ни поканиха... и това само след 1 година в у-щето... А през Февруари, пък си извоюва хубава стипендия в West Moreton Anglican College. Ние, пък и той искахме да е в смесен колеж, та не кандидатства в най-хубавите (които са само мъжки), а и гледахме да е близко, да не пътува по 45-50 мин (най-хубавите са в центъра на Бризбън), но от всички, които посетихме, направо се влюбих в този (а и ни предложиха най-голяма стипендия, т.е. най-голяма отстъпка от таксата).
Тази година завърши 3ти на "крос кънтри", та даже отиде и на околийското състезание. А на края на миналата година, имаше по абсолютно всичко А-та. Сега за полугодието, е по-зле, ама живи и здрави, аз не съм максималист.
Жената пък я избраха за служител на тримесечието от всички предприятия на фирмата (има в Нова Зеландия, Мелбърн, САЩ, Великобритания), пари не получи, но и подариха страхотно работно яке, само шефовете имат такива ;-). Явно синът на нея се е метнал, но пък дъщерята на мен... не мога да я прибера вкъщи, връща се от у-ще и излиза навън.. а е само на 6, та седя и слухтя около гаража, хубавото, е че ни е малка улицата, а те се събират 5-8 момичета (тя най-малка) и ту в един двор, ту в друг си играят, понякога и на нашия "drive way" рисуват с тебешири.
Мен ми е малко сложно да го играя шеф, пък и единият ми подчинен - немец, постоянно ми се репчеше, та за съжаление ми се наложи на няколко пъти да го поставям на място и това не ми е приятно. Но работата е наистина и хубава и добре платена и интересна, а и след като свикнах и се разбрах да си визмам РДО на 2 седмици, остава повече време да си работя по поръчки за моята си фирма, та и там капе по малко.
А, станахме и австралийци, сега си чакам паспорта, че се налага да си отида до България за 3 седмици.
Изкарахме го и Ковида, та гледам че и след 4 месеца, още не съм на 100%. Лятото (Януари) тръгнахме на едно пътешествие и след 4-тия ден, едни вълни ме блъскаха и ме удари една бъбречна криза, та скоропостижно ни замина почивката (поне изхвърлих един 6 мм камък). През зимната ваканция, пък ни се провали друга почивка - тръгнахме на път и обикаляхме, обикаляхме и тъкмо се стъмни и където трябваше да пренощуваме - на 16 км от там, затворен пътя... обиколния път - 3 часа - а това в най-високата тук планина. Много се ядосах, бяхме платили за 2 нощувки, обърнах колата и се прибрахме. Върнаха парите хората, даже искаха за без пари да отидем и да си изкараме втората нощувка... но за една нощувка да бия по 4 часа път в едната посока се отказах. Та тази година, екскурзиите са ни кусцуз.
Социалния ми живот, пак закуцука, но това друга тема, по-скоро геополитическа... но все пак ще я шриховам... та оказа се, че освен хомофоби, расисти, яростни "патриоти", антиваксъри, (това всичко приемах, защото аз самият съм толерантен, но почна да ми се натрупва, едно по едно) моите приятели се оказаха и поддържници на войната (което преля чашата), която в момента се води в Европа, пък и мразят силно "запада". Все съм очаквал хората, които емигрират да бъдат по толерантни към останалите хора и т.н. и т.н... но както се казва, можеш да изкараш човека от "село", но не можеш да изкараш "селото" от човека. Та сега вечер, сам си пия Метаксата. Старият ми шеф от Гладстон ни дойде на гости със семейството си, имаме и две австралийски семейства приятели тук в квартала (те се преместили от Сидни) от на дъщерята класа, та с тях се събираме и чат пат пийваме.
В общи линии това е.
П.П. Стефан се изгуби, кацна в Нова Зеландия и изчезна, като хобита.
