Коментари

Преди (пък и след) идването ми в Австралия слушах какво ли не от приятели, неприятели, роднини, родители и други "доброжелатели". Ето и резюме на коментари и реалност и поне от моя гледна точка преместването на 15000км на изток изобщо не е толкова страшно (или съм късметлийка):

- ама как така заминаваш самичка, няма кой да те подкрепя, изчакай мъжа си, барабар Петко с мъжете, не може сама жена така да прави и тн
Реалност: Тъй като не съм от типа майка и домакиня седяща зад полата на мъжа не виждам разлика спрямо пола на този който заминава първи и определено мисля че е по-разумно единият да отиде първи и след като се уреди да дойде и другият. Полът не е от значение, но професията, езикът и адаптивността са.

- къде ще живееш като отидеш, виж намери българи и иди при тях поне за няколко месеца докато се установиш
Реалност: хостели се резервират по интернет, българи не съм търсила, но и не виждам как точно живеенето с българи ще ми помогне, че чак да ги търся специално. Отделно да се чувствам длъжна че някой ми е "помагал"...не мерси.

- кой ще те посрещне там, няма да знаеш какво да правиш като пристигнеш
Реалност: след 10 минути търсене в интернет можеш да разбереш какво да хванеш от летището до града и после какъв градски транспорт да вземеш до там където ти е първата квартира, работата, учрежденията и каквото друго ти трябва. Всеки що-годе нормален телефон вече има GPS и интернет.

- ще ти свършат парите, ще спиш по улиците
Реалност: уредих си 2 оферти за работа още от БГ, трябваше да откажа едната :( Залепени хартийки с обяви за casual позиции има на всеки ъгъл.

- не си мисли че ще работиш нещо свястно в първите 5(10) години, ако намериш работа да миеш чинии или сервираш ще си късметлийка
Реалност: Трябваше да започна работа (като програмист) в сряда, а пристигнах в понеделник. Още имах лек джетлаг и заспивах на бюрото следобедите, не бих отказала 1 седмица да съм безработна ама....

- (2-3 месеца след пристигането) - защо бързаш да даваш пари за ХХХХ, първо трябва да се устроиш пък после....
Реалност: за мен "устройване" е да имаш къде да живееш и достатъчен доход с който да си купиш всичко останало. Можех да наема собствено жилище на 2рият месец но ме мързеше да търся, кола не ми е притрябвала иначе можех да купя някоя евтина да кажем на 3тият.

Извод: не слушайте никого ами планирайте и действайте и с малко късмет всичко ще е ток и жици :)

Коментари

Успех и по-нататък! :)

Браво Анита, благородно завиждам... Въпреки, че лично аз наблюдавам една световна тенденция в момента - а именно - ИТ-та и всички останали... В сферата на ИТ професиите е (не преувеличавам) 2-3 пъти по-лесно да си намериш работа в другия край на света, защото опита и уменията по-лесно се доказват. Докато за нас останалите, с по-икономически и търговски профил, нещата горе-долу са така както си споменала в коментарите на близките ти преди да заминеш. Не се признават дипломи, не се признава стаж, защото стажа е от друга държава, от друг континент, дори да си работил за международна компания, това никой не го брига и т.н. и т.н. Наистина ИТ-тата сте привилигировани :) Едно скайп интервю и айде в самолета :D Защото аз, с моя 8 годишен опит в застрахователния сектор, ако отида в АУ или НЗ никой няма да ми го признае този опит или поне не в началото и работата ми в някой супермаркет е почти сигурна :)

Браво само така :)

dunedanetz по принцип си напълно прав, обаче ако решиш да си смениш професията има достатъчно възможности да го направиш и не ти трябват дипломи или стаж.

Например "train driver" - наскоро имаша кампания, набират хора без опит, осигуряват им обучение което им се плаща, после започваш работа и освен ако не направиш много голям фал можеш да се пенсионираш там. Процесът за селекция е дълъг и си подбират "трейнитата", но ако се намърдаш за нула време ще започнеш да взимаш $100к+.

Това е само един пример, аз лично имам идеи да зарежа ИТ и да сменя кариерата генерално (няма да карам влак обаче :cool:). Ако стане ще се похваля ;)

С риск да се повторя:

Късмета се усмихва само на смелите!

Винаги си много позитива и разглеждаш какво може да стане, а не какво те спира. Радвам се на всяка твоя крачка - смело напред :)