Отг: 3a Бразилия... NZ и още нещо
Ник, привет братко! Знаех си че ще отговориш рано или късно, дори смело мога да кажа - убеден бях в това! Искам обаче да започна с малко лирично отклонение. Моята одисея към тази част на света започна много много по-рано от твоята и завърши през далечната 93-та. Без да се засягаш искам да направя един парагон м/ду моята (неописанa/непубликувана одисея) и твоята Одисея на емигранта от България към Нова Зеландия. Правя го за да дам малък скромен пример на четящите братя, защото не всеки е започнал от Американския колеж и кешовицата на мама и тати обиколките си по широкия свят.
В казармата имахме един майстор готвач бай Филип се казваше, който правеше чудно вкусни кюфтета само от хляб, лук, сланина и подправки (без грам месо вътре!). Не знам защо всички юнаци ги харесвахме, може би защото умирахме от глад след тежките физически натоварвания. Но в един слънчев ден на Влаха му писна от измамата и ревна гръмогласно: Абре, бай Филипе ти докога ще ни баламосваш с тея имитации?!
Бай ти Филипко го гледаше кротко през шибъра (гишето за раздаване на храната) и на въпроса му отвърна с въпрос: Влах, ти знаеш ли защо на мен ми викат "Майстор готвач", А?! Елементарно Уотсън! Защото всеки човек и дори баба ти може да прави кюфтета с кайма. Когато се научиш да ги правиш от това, което имаш под ръка и да импровизираш, така че никой да не се усети, тогава ела да ти дам дипломата си за Майстор готвач.
Да cи кажа предварително и без бой: Не съм потенциален кандидат емигрант за NZ. Повече от 17 години си живея и работя спокойно в Старата Римска Империя, не се оплаквам, имам си мой собствен бизнес, разбирам се добре с хората и т.н. все весели неща. Накратко казано се cчитaм - Italiano vero del origine bulgara.
Регнах се във вашия прекрасен форум, за да си обогатя общата култура и защото видях доста интересни неща за които навремето от тази част на света нямаше почти никаква информация. По него време (в началото на 90-те) интернет общуването в Бг беше на нива 0 и под нея, а отделно историите на старите емигранти са се разказвали в близки семейни и приятелски кръгове, така че поучителния ефект от тях бе също равен на 0 и под нея. Мнозина българи, а защо да не кажа хиляди изгоряха в начинанията си именно поради липса на тази ценна информация. Според мен добре правите, че вие по-младите използвате модерните дадености на инфотехнологиите, за да осветлите тази тъмна материя - мечтата на бедния (образно го казвам, защото има и по-богати люде) за по-добър живот.
Някъде из Фейса прочетох едни др. мнения на нашенци, че видете ли на, те не били емигрирали от лошо, ами ей тъй само щот некой си им слагал прът в спиците там в Бг-то. Тези ала-бала нека да ги разправят на децата от детските ясли, дето не знаят кое е лявото и кое дясното им краченце, та редовно си менкат обувчиците.
Една народна мъдрост от мракобесните години на робството ни казва: Никой от хубаво не е хванал пушката и Балкана. Перефразирано към днешна дата: Никой от хубав живот в Бг не си е стегнал куфарите за неизвестното.
Според мен бумът на големите емигрантски вълни за българина премина през 90-те на миналия век и началото на настоящия. През онези първи години на демокрацията куцо, кьораво и сакато хукнаха, като преяли коне да превземат световната арена. Забелязвам обаче една интересна тенденция тук при вас - наплива продължава с пълна сила. И друго нещо - млади добре образовани люде търсещи работа по специалноста си едва ли не на всяка цена. Да се смее ли, да плаче ли човек като чете тези работи?! Един юнак най-образно го беше споделил във Фейса: "...става дума за здраво бачкане, ако идвате направо от БГ, може да смятате че тук ще е първия истински работен ден в живота ви... парите не са лоши, неприятното е, че майка ви няма да може да се хвали на съседки и роднини какви чудеса сте постигнали в чужбината. Не бързайте да си правите сметка как ще забогатеете безумно, защото и разходите ви тук ще са по-големи от тези в БГ. Избягвайте работа която е вредна или опасна, защото ако си скапете здравето, ще ви струва повече отколкото сте изкарали..." и т.н.
Не ме разбирайте погрешно - не се опитвам да търся кусури на никой от вас. Аз самият съм емигрант отпреди повече от 20 години и много добре знам за какво иде реч. Днес светът вече отдавна не е това, което беше (моята максима) и да тръгне нормален човек тепърва да емигриpa през 2015-та поне за мен лично граничи с лудост. Ако има интерес мога накратко да разкажа на некои хора, какво означава да си продадеш апартамента, да грабнеш "под мишка" малките си невръстни деца и да хукнеш за Австралия през Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия та чак до Папуа Нова Гвинея и то в момент, когато всички нормални хора бягаха презглава към US, Канада и Европа... В крайна сметка да останеш с широко отворени уста и очи гледайки заветния мираж Австрaлия, как синее далеч през океана, загубил всичко и без идея, как можеш да се върнеш обратно. Благодаря на дедо (Бог да го прости човека), че навремето ме научи добре да играя на Не се сърди човече. За тези които не са чували за играта, само искам да поясня накратко: Целта е да тръгнеш с една пешка от 0-та и с помоща на числата от хвърляне на зарче да си докараш пешката в средата на таблата. Звучи лесно на пръв поглед, но в правилата на играта, тези които те застигнат те връщат в самото начало и за съжаление това може да продължи до безкрай за теб, докато те доволни са вече в центъра на играта. Та именно поради уменията придобити от тази игра не допуснах кораба ми да потъне изцяло покрай бреговете на Promiseland. Както би казал нашенеца: Та такива ми ти работи, брат.
p.s. I've never sailed the Amazon, I 've never reached Brazil, But the Don and Magdalena, They can go there when they will!