Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран
Прочетено днес в нета:
БЪЛГАРИЯ МЕ СМАЗА! ОТИВАМ СИ! ОТРИЧАМ СЕ ОТ ТАЗИ БЪЛГАРИЯ, В КОЯТО НЯМА ЦЕННОСТИ.. ДЪРЖАВАТА НЕПРЕКЪСНАТО ПРЕЧИ. ВСЪЩНОСТ ДЪРЖАВА НЯМА.
Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност.
ОТРИЧАМ СЕ ОТ ТАЗИ БЪЛГАРИЯ, В КОЯТО НЯМА ЦЕННОСТИ.
Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията.
Аз ще стана част от тази огромна емиграционна вълна. Заминавам при тези, които като нас преди години обичаха това място, наречено „РОДИНА“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.
Защото обичахме България. Преди осем години, когато бях извън страната ни, аз пак исках да живея тук. Защото обичах България. Сега, когато заминавам, аз отново искам да живея тук. НО ТУК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ! Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи. Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.
Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.
Е, ГОСПОДА ДЕПУТАТИ И УПРАВНИЦИ БРАВО НА ВАС!
Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.
АЗ СЪМ ПОРЕДНИЯ БЪЛГАРИН, КОИТО НАПУСКАТ ВАШАТА БЪЛГАРИЯ.
Аз съм поредната, която се умори да се опитва да направи нещо за тази страна. Напускам и по икономически, и по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Aз съм поредната българка, която заминава, въпреки че иска да живее тук. Аз съм поредния изгонен българин. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение съм фамилно обременена. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми...
Коментарите ги оставям за вас.